|
== Обща характеристика ==
== Местонахождение ==
Мадарският конник се намира на 18,2 km от [[Шумен]], като основен знаков символ на Националния историко-археологически резерват „Ма̀дара“, близо до едноименното село. В по-голямата си част резерватът се разполага на територията на Община Каспичан. Мадарският конник представлява скален релеф ([[барелеф]]), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на 23 m височина. Размерите на изображението са 2,6 m височина и 3,1 m основа (ширина). Изобразява конник, лъв, куче и надписи на гръцки език.
Мадарският конник е основен символ на обхващащия серия обекти с религиозно, културно и военно предназначение ''[[Мадара (археологически резерват)|Националния историко-археологически резерват „Ма̀дара“]]''. Той се намира близо до едноименното село на 18,2 km от [[Шумен]], но в по-голямата си част резерватът се разполага на територията на [[Община Каспичан]]. В близост се намират и средновековните български столици [[Плиска]] и [[Преслав]].
== Описание ==
Мадарският конник представлява скален релеф ([[барелеф]]), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на височина от 23 m. Стръмни стъпала вляво от барелефа водят до [[Мадарско плато|Ма̀дарското плато]]. Размерите на изображението са 2,6 m във височина и 3,1 m в основата (ширина). Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Конникът е изобразен в близка до естествената големина и е с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи юздите на коня, който е възседнал, а с дясната ръка хвърля късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции на [[тракийски конник]]. Релефът представлява триумфиращ владетел и се възприема като символ на мощта на [[Първата българска държава]]. Детайлите определят датировката и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, предполагаемо свързваща изображението с хан/кан [[Тервел]] ([[701]]–[[721]] г.). Околните надписи са на гръцки език и съобщават за политически и културни събития и взаимоотношения между България и Византия от 705 година през целия период VIII – IX в., като се споменават директно или с отправки владетелите Тервел, [[Юстиниан II]], [[Кормисош]] и [[Омуртаг]].
Барелефът е бил свързан със създадения от хан Омуртаг голям култов комплекс (на терасата под скалите ), включващ езическо светилище, [[капища (езически храмове)]], дворцови и жилищни сгради , и други постройки. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена ''„Пещерата на нимфите“ '', където в древността[[древност]]та траките[[траки]]те са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, [[Зевс ]], [[Херакъл ]], [[Дионис ]], [[Кибела ]], на тракийския конник-герой [[Херос ]] и други . Според специалисти по [[петрология]], лъвът в барелефа е направен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето. Възможно е Мадарският конник да е паметник с много по-древен произход и да е прътрпявал адаптиране в полза през по-късните културни периоди. ▼Конникът е изобразен в естествена големина и е с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи поводите (юздите) на коня си, който е възседнал, а с дясната ръка мъжът е хвърлил късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче.
Предполага се (според една от теориите), че на барелефа е изобразен хан (к(х)ан) [[Тервел]] като победител. Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции. Детайлите подкрепят тезата за (пра-) българския произход на релефа. Прабългарските надписи са на гръцки език и съобщават за събития между България и Византия през 8 – 9 в. при хановете (кановете) [[Тервел]], [[Кормисош]] и [[Омуртаг]]. Един от надписите представя събития от 705 година.
По това време византийският император Юстиниан е бил насилствено свален от престола си и заточен. Той успял да избяга и потърсил помощ от българите. Българският хан (кан) Тервел с войската си му помогнал да заеме отново византийския престол. В замяна на помощта българският хан бил отрупан с почести и дарове, както и признание да носи титлата кесар – т.е. цар. България също така получила териториални придобивки, които се състояли в земи на юг от Стара планина, а освен това Византия се задължавала да ѝ плаща данък всяка година.
▲Барелефът е бил свързан със създадения от хан Омуртаг голям култов комплекс (на терасата под скалите), включващ езическо светилище, капища (езически храмове), дворцови и жилищни сгради и други постройки. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена „Пещерата на нимфите“, където в древността траките са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос и други.
=== Паметник ===
Релефът представлява триумфиращ владетел – символ на мощта на [[Първата българска държава]]. В естествена големина са изобразени [[конник]] в ход надясно, подскочило [[куче]], което го следва, и прободен с копие [[лъв]], повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции ([[тракийски конник]]). Детайлите определят датировката (началото на [[8 век]]) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, предполагаемо свързваща изображението с хан [[Тервел]] ([[701]]–[[721]] г.).
=== Надписи ===
{{основна|Мадарски надписи}}
Около фигурата на конника са издълбани надписи на [[гръцки език]] с важни сведения за [[История на България|българската история]]. Професор [[Веселин Бешевлиев]] предполага, че надписът може да „стои във връзка с името [[Аспарух]]“. Интересен и важен е надписът на [[Омуртаг]], открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник: единствено в него е съхранено директно споменаване за върховния бог на прабългарите [[Тангра]] (почитан сред всички тюркски народи и племена през епохата на ранното средновековие под името Тенгри). ▼
Около фигурата на конника са издълбани надписи на [[гръцки език]] с важни сведения за [[История на България|българската история]]. Професор [[Веселин Бешевлиев]] предполага, че надписът може да „стои във връзка с името [[Аспарух]]“. Изказвани са различни мнения, които свързват надписите около конника с българските ханове [[Тервел]], [[Крум]], [[Омуртаг]] и император [[Юстиниан II]].
▲Интересен и важен е надписът на [[Омуртаг]], открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник: единствено в него е съхранено директно споменаване за върховния бог на прабългарите [[Тангра]] (почитан сред всички тюркски народи и племена през епохата на ранното средновековие под името Тенгри).
Мадарският релеф е част от голям археологически комплекс, обхващащ обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Стръмни стъпала вляво от релефа водят до [[Мадарско плато|Ма̀дарското плато]] на 431 m височина. Наблизо се намират и първите две български столици: [[Плиска]] и [[Преслав]].
== Значение и международно признание ==
Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие. ТойПрез 1979 г., на сесията на Комитета за световно културно и историческо наследство на ЮНЕСКО, състояла се в [[Луксор]], Мадарският конник е включен в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]]. Като част от Националния историко-археологическиархеологическия резерват, „Мадара“. Паметникътпаметникът е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[БТС]]. На [[29 юни]] [[2008]] г., след проведена национална анкета, Мадарският конник е обявен за глобален символ на България. <ref>[http://infobulgaria.info/bgsimvoli/ Национална кампания „Българските символи“].</ref>
През 1979 г., на сесията на Комитета за световно културно и историческо наследство на ЮНЕСКО, състояла се в [[Луксор]], Мадарският конник е включен в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]].
На 29 юни 2008 г., след проведена национална анкета, Мадарският конник е обявен за глобален символ на България. <ref>[http://infobulgaria.info/bgsimvoli/ Национална кампания „Българските символи“].</ref>
== Туризъм ==
[[Файл:Madara horseman.jpg|мини|250п|Мадарските скали с релефа]]
Археологическият резерват е с лятно работно време от 8:00–19:00 ч. и със зимно работно време от 8:00-16:00 ч. До площадката под барелефа се стига по близо 100-метровиметрово стъпаластълбище. ПредиНа стъпалата има магазинче за сувенири и картички, свързани със скалното изображение. Туристическияттуристическия обект има печат (заключва се); акопоставя епечат, затворено –удостоверяващ печатътпосещението (ключът)и може да бъде намеренсъхраняван в х.хижа „Мадарски конник“.
== Легенди ==
Съществуват много легенди за истинското значение на Мадарския конник и кой е изобразен на него.
Една от легендите е, че това е ликът на хан Тервел. Старобългарските надписи по него, изписани с гръцки букви, разказват за взаимоотношенията на България и Византия по време на 8 – 9 век.
== Вижте още ==
| 