Разлика между версии на „Статуя на Свободата“

добавки по ен:
(добавки по ен:)
(добавки по ен:)
== История ==
=== Поява на идеята ===
[[Файл:Édouard Laboulaye (photo).jpg|мини|150п|Едуар Рьоне дьо Лабуле (1811 – 1883)]]
[[Файл:Frederic Auguste Bartholdi crop.jpg|мини|150п|Фредерик Огюст Бартолди (1834 – 1904)]]
 
Възникването на идеята за изграждането на Статуята на Свободата може да се проследи до едно изявление на френския юрист и политик [[Едуар Рьоне дьо Лабуле]] от средата на 1865 година. По време на разговор след вечеря в дома му край [[Версай]] Лабуле, отявлен поддръжник на Севера в [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]] заявява: „Ако в Съединените щати трябва да бъде издигнат един паметник, в чест на тяхната независимост, бих сметнал за най-естествено той да бъде построен с обединени усилия – общо дело на нашите две нации“.{{hrf|Harris|1985|7}}
 
{{double image|left|Édouard Laboulaye (photo).jpg|114|Frederic Auguste Bartholdi crop.jpg|100|Едуар Рьоне дьо Лабуле (1811 – 1883)|Фредерик Огюст Бартолди (1834 – 1904)|Едуар Рьоне дьо Лабуле (1811 – 1883)|Фредерик Огюст Бартолди (1834 – 1904)}}
 
Лабуле не прави този коментар като конкретно предложение, но той вдъхновява един млад скулптор, [[Фредерик Огюст Бартолди]], който присъства на вечерята.{{hrf|Harris|1985|7}} Поради репресивния характер на режима на [[Наполеон III]], Бартолди не предприема незабавни действия във връзка с идеята, освен че я обсъжда с Лабуле. Той влиза в контакт с хедива на [[Египет]] [[Исмаил паша]], предлагайки му план за изграждане в северния край на [[Суецки канал|Суецкия канал]] на огромен [[морски фар]] с формата на древноегипетска селянка в роба, държаща издигнат факел. Античен прототип на проекта е [[Родоски колос|Родоският колос]], бронзова статуя на древногръцкия бог [[Хелиос]] с височина над 30 m, разположена на входа на пристанището на [[Родос]].{{hrf|Harris|1985|7 – 8}} За целите на този проект са изготвени скици и макети, но така и не се пристъпва към неговата реализация.
През юни 1871 година Бартолди заминава за Съединените щати с препоръчителни писма от Лабуле.{{hrf|Moreno|2000|39 – 40}} Още при пристигането си в [[Нюйоркски залив|Нюйоркския залив]] Бертолди набелязва [[Остров на Свободата|острова на Бедлоу]] като подходящо място за паметника, тъй като всички кораби, пристигащи в [[Ню Йорк]] трябва да преминат край него. Той с радост научава, че островът е собственост на правителството на Съединените щати, след като щатът [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] му го предава през 1800 година за нуждите на отбраната на пристанището. Както отбелязва Бартолди в писмо до Лабуле, по този начин островът е „земя, обща за всички щати“.{{hrf|Harris|1985|12 – 13}} Наред със срещите с мнозина влиятелни нюйоркчани, Бартолди посещава и президента [[Юлисис Грант]], който го уверява, че няма да бъде трудно островът да бъде използван за поставянето на статуята.{{hrf|Khan|2010|102 – 103}} Бартолди пресича двукратно Съединените щати с железниците и се среща с много американци, които според него проявяват симпатии към проекта.{{hrf|Moreno|2000|39 – 40}} Въпреки това той остава загрижен от това, че общественото мнение и от двете страни на Атлантика не е достатъчно ентусиазирано от проекта, поради което двамата с Лабуле решават да изчакат със започването на публична кампания.{{hrf|Harris|1985|16 – 17}}
 
[[Файл:2014-09-15 16-14-55 lion-belfort.jpg|мини|„Белфорският лъв“ на Бартолди]]
Бартолди прави първият макет на своята концепция за паметника през 1870 година.{{hrf|Khan|2010|85}} По-късно синът на негов приятел, американският художник [[Джон Лафарж]], твърди, че Бартолди прави първите скици за статуята по време на посещението на неговото ателие в [[Род Айлънд]]. Той и продължава работата си по концепцията след връщането си във Франция.{{hrf|Khan|2010|85}} По това време Бартолди създава и няколко скулптури, предназначени да повдигнат френския патриотичен дух след поражението от [[Прусия]]. Сред тях е монументалният [[Белфорски лъв]] с дължина 22 m – елементи от неговата характерна за [[Романтизъм|Романтизма]] емоционалност Бартолди ще използва и в Статуята на Свободата.{{hrf|Harris|1985|10 – 11}}
 
Бартолди прави първият макет на своята концепция за паметника през 1870 година.{{hrf|Khan|2010|85}} По-късно синът на негов приятел, американският художник [[Джон Лафарж]], твърди, че Бартолди прави първите скици за статуята по време на посещението на неговото ателие в [[Род Айлънд]]. Той и продължава работата си по концепцията след връщането си във Франция.{{hrf|Khan|2010|85}} По това време Бартолди създава и няколко скулптури, предназначени да повдигнат френския патриотичен дух след поражението от [[Прусия]]. Сред тях е монументалният [[Белфорски лъв]] с дължина 22 m – елементи от неговата характерна за [[Романтизъм|Романтизма]] емоционалност Бартолди ще използва и в Статуята на Свободата.{{hrf|Harris|1985|10 – 11}}
 
=== Проектиране ===
[[Файл:Indian princess and Columbia.jpg|мини|ляво|upright|Детайл от фреска на [[Константино Брумиди]] в Капитолия на Съединените щати във Вашингтон, показващ два ранни американски символа – Колумбия и индианска принцеса]]
 
Бартолди и Лабуле предварително обмислят как по най-добър начин да представят идеята за американската свобода.{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} В ранната американска история два женски образа са често използвани като културни символи на нацията.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Единият от тях, персонифицираната Колумбия, е разглеждан като въплъщение на Съединените щати, така както Британия е идентифицирана с [[Великобритания|Обединеното кралство]] и [[Мариан]] представлява Франция. Колумбия допълва по-ранния образ на индианска принцеса, който започва да бъде разглеждан като нецивилизован и обиден за американците.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Друга значима женска икона в американската култура е алегорията на Свободата, производна на древноримската богиня [[Либертас]], особено популярна сред освободените роби. Образът на Свободата присъства на повечето американски монети от този период,{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} както и в популярното и монументално изкуство, включително Статуята на свободата на [[Томас Кроуфорд]] от 1863 година, поставена върху централния купол на [[Капитолий (САЩ)|Капитолия]] във [[Вашингтон]].{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}}
 
Художниците от XVIII и XIX век, стремящи се да представят републиканските идеали, често използват изображения на Либертас като алегоричен символ.{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} Образът на Свободата присъства и на официалния печат на Франция.{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} От друга страна Бартолди и Лабуле искат да избегнат показване на революционната свобода, като показаната от [[Йожен Дьолакроа]] в известната му картина „[[Свободата води народа]]“ (1830). В това платно, отбелязващо френската [[Юлска революция]], полуоблечената Свобода е повела въоръжена тълпа през телата на загиналите.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Лабуле не симпатизира на революцията, така че фигурата на Бартолди ще бъде изцяло облечена.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Вместо впечатлението за насилие в картината на Дьолакроа, Бартолди се стреми да даде на статуята миролюбив вид и решава тя да държи факел, символизиащ прогреса.{{hrf|Turner|2000|10}}
 
[[Файл:Freedom 1.jpg|мини|upright|„Статуята на Свободата“ на Томас Кроуфорд]]
 
Статуята на Кроуфорд е замислена в началото на 60-те години и първоначално е увенчана с [[пилос]], шапката, давана на освободените роби в Древния Рим. Държавният секретар [[Джеферсън Дейвис]], южняк, който по-късно ще стане президент на [[Конфедеративни американски щати|Конфедеративните американски щати]], се опасява, че пилосът може да се приеме за [[Аболиционизъм|аболиционистки]] символ и издейства неговата замян с шлем.{{hrf|Khan|2010|96 – 97}} Свободата на Дьолакроа също носи пилос{{hrf|Khan|2010|96 – 97}} и първоначално Бартолди възнамерява да използва пилос и за своя образ, но в крайна сметка предпочита [[диадема]] или корона.{{hrf|Khan|2010|105 – 108}} По този начин той избягва връзката с Мариан, която винаги носи пилос.{{hrf|Blume|2004}} Короната е със седем лъча, образуващи [[ореол]], които символизират [[Слънце]]то, седемте морета и седемте континента,{{hrf|United States Mint|2010}} и представят по друг начин, наред с факела, как Свободата осветява света.{{hrf|Turner|2000|10}}
 
Всички ранни варианти на Бартолди имат еднаква концепция – женска фигура в неокласически стил, символизираща свободата, облечена със [[стола]] и пела (туника и наметало, обичайни за изобразяването на римски богини) и държаща вдигнат факел. Според разпространено мнение лицето е моделирано по това на Шарлот Бесе Бартолди, майката на скулптора,{{hrf|Moreno|2000|52 – 53, 55, 87}} но кураторът на Музея на Бартолди Режис Юбер твърди, че тази и други подобни спекулации нямат реално основание. Бартолди проектира скулптурата със силен и опростен силует, който да се подчертава добре от нейното драматично разположение в залива и да показва на пътниците на корабите, навлизащи в пристанището, променяща се перспектива на статуята при тяхното придвижване към [[Манхатън]]. Той и придава смели класически контури и използва опростено моделиране, отразяващо огромния мащаб на проекта и неговата представителност.{{hrf|Turner|2000|10}} Бартолди пише за своята техника:
Съществуват мнения, че скулпторът е използвал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си.{{hrf|PBS VIDEOindex|1985}}
 
<blockquote>
''Повърхностите трябва да бъдат широки и прости, дефинирани от смел и изчистен дизайн, подчертани на важните места. Трябва да се въздържаме от уголемяване на детайлите и от тяхната многобройност. Преувеличавайки формите, за да ги направим по-ясно видими, или обогатявайки ги с детайли, бихме нарушили пропорционалността на работата. И накрая, моделът, както и дизайнът, трябва да има обобщен характер, какъвто се дава на бърза скица. Необходимо е само този образ да бъде резултат от насочена воля и изучаване, а художникът, концентрирайки познанието си, трябва да намери формата и линията в нейната най-голяма простота.''{{hrf|Bartholdi|1885|42}}
</blockquote>
 
=== Изграждане ===
; Франция
; САЩ
Статуята е създадена във Франция и е изпратена на части (повече от 200 пакета) по кораб до Ню Йорк. Те пристигат на [[17 юни]] [[1885]] г., но сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от обявяването на независимостта от [[1776]] г. Причините са от парично естество, организирани са спомоществователни кампании.
 
; Цитирани източници
{{дребно|
* {{cite book | last = Bartholdi | first = Frédéric | authorlink = Фредерик Огюст Бартолди | year = 1885 | title = The Statue of Liberty Enlightening the World | work = North American Review | url = https://books.google.com/?id=p02VNP45RdsC&pg=PA42 | lang = en}}
* {{cite web | last = Blume | first = Mary | year = 2004 | date = July 16, 2004 | title = The French icon Marianne à la mode | publisher = The New York Times | work = nytimes.com | url = https://www.nytimes.com/2004/07/16/style/16iht-blume_ed3_.html | accessdate = 2011-10-12 | lang = en}}
* {{cite book | last = Bodnar | first = John | year = 2006 | contribution = Monuments and Morals: The Nationalization of Civic Instruction | editor1-last = Warren | editor1-first = Donald R. | editor2-last = Patrick | editor2-first = John J. |title = Civic and Moral Learning in America | publisher = Macmillan | url = https://books.google.com/?id=Drhn7XY1WrYC&pg=PA213 | isbn = 978-1-4039-7396-2 | lang = en}}