Никарагуа: Разлика между версии

Европейците откриват атлантическото крайбрежие на Никарагуа през [[1502]] г. по време на четвъртото пътешествие на [[Христофор Колумб]]. Няколко години по-късно започва и завладяването на страната под ръководството на [[Хил Гонсалес Да̀вила]] през [[1520]] г. Първото постоянно селище обачее се основаваосновано през [[1524]] от конкистадора [[Франсиско Ернандес де Кордоба]] – '''Гранада''' на брега на езерото Никарагуа, а по-късно и '''Леон''' на изток от езерото Манагуа. Към [[1529]] завладяването на Никарагуа приключва с почти цялостното унищожаване на местното население. Тези, които оцелели, са изпратени да работят в мините в северната част на страната.

След завладяването ѝси Никарагуа става част от Кралство Гватемала със столица Леон. През 1610 г. вулканът Момотомбо изригва и унищожава напълно града. Никарагуа извоюва своята независимост от [[Испания]] през [[1821]] г. За кратък период влиза в състава на [[Федерална Централноамериканска Република]], от която излиза през [[1838]] г. и окончателно става независима държава.

Източната част на страната, известна като [[Москитовия бряг]], икоято е покрита с гъсти влажни гори и нездравословен климат, не се колонизира от испанците. Тук се установявяватустановяват английски пирати, които го използват като своя база за нападенията си над испанските кораби. Населението на областта през този период расте главно за сметка на избягали негри роби от английските колонии. Англичаните успяват да се задържат тук чак до средата на [[19 век]] ([[1894]]), когато се изтеглят окончателно под натиска на [[Съединени американски щати|САЩ]], смятащи да построят тук [[никарагуански канал]] между двата океана.

Първите десетилетия на [[20]] век са белязани от военни дикататури и управления, силно зависими от САЩ, които по това време обмисляли построяването на канал между Тихия и Атлантическия океан на територията на Никарагуа. ПроизхождащиятНай-ярката фигура от историята на страната от този период е произхождащият от селско семейство генерал [[Аугусто Сесар Сандино|Аугусто Сандино]], който оглавява народната съпротива против режима и американците е най-ярката фигура от историята на страната от този период. На [[21 февруари|21]] [[февруари]] [[1934]], по заповед на шефа на тайната полиция, той е коварно убит по време на преговори по заповед на шефа на тайната полиция.

СледващитеПрез следващите години ([[1934]] – [[1979]]) управлява кланът на фамилията [[Сомоса]] чрез различни свои членове ([[1934]] – [[1979]]). През 1979 г. избухва [[Сандинистка революция|Сандинистката революция]], която сваля от власт подкрепяните от САЩ дикататори Сомоса. Сандинистите на свой ред са подкрепяни финансово и военно от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Куба]], ино годините, през които са на власт, не донасят мир и възход за страната. Води се гражданска война между сандинистите и военни формирования, наречени „контри“ и, финансирани от [[ЦРУ]]. Десетки хиляди никарагуанци емигрират през това време в съседни страни или в САЩ.

Законодателната власт е разпределена между правителството и еднокамарен парламент – [[НационалноНационална събраниеасамблея (Никарагуа)|Националната асамблея]], съставенсъставена от 92 [[депутат]]и. 90 от тях се избират за срок от 5 години по [[пропорционална система]] – 20 от национална листа и 70 от отделни листи в департаментите и автономните региони. Другите двама депутати заемат местата си по право – това са предишният президент и класиралият се втори в последните президентски избори.

Първото преброяване в Никарагуа се провежда през [[1778]], когато са регистрирани едва 100 000 жители. Последното се извършва през [[юли]] [[2005]], при което сеса преброяватпреброени 5,46 милиона души.

Транспортните комуникации в западната и централнацентралната част на страната са относително добре развити. Връзката с атлантическия район е само едно единствено шосе. Едва 2500 кмkm от пътищата са асфалтирани. По време на дъждовните периоди често пътищата састават неизползваеми с продължение на дни неизползваеми. Железопътен транспорт не съществува, основно транспортно средство са [[автобус]]ите.

Вторият най-популяренпо популярност спорт е [[бокс]]ът. Страната е имала много шампиони, сред които [[Алексис Аргуельо]] – трикратен световен шампион и настоящ [[кмет]] на столицата Манагуа.