Калиев нитрат: Разлика между версии

|-

| Разтворимост

|-

| [[Точка на топене]]

|-

| [[Точка на кипене]]

|-

| [[Константа на киселинна дисоциация|Киселинност]] (p''K''_a) <!-- пропуснете, ако не е киселина или основа. Ако давате няколко стойности, бъдете ясни -->

! {{chembox header}} | Опасности

[[File:Hazard_O.svg|мини| ]]

<!--|-

| [[Material safety data sheet|MSDS]]

 

| Сродни съединения

|-

| {{chembox header}} | <small>Освен където е обявено друго, данните са дадени за<br /> материали в [[стандартно състояние|стандартно състояние (при 25&nbsp;°C, 100&nbsp;kPa)]]<br />[[Уикипедия:Химическа инфокутия|Права и справки]]</small>

 

'''Калиевият нитрат''' ('''KNO₃'''), познат още под имената калиева селитра или индийска селитра, е [[калий|калиева сол]] на [[азотна киселина|азотната киселина]]. Като всички [[нитрати]] това съединение е добър [[окислител]]. При нагряване се разлага на [[калиев нитрит]] и [[кислород]]:

При по нататъшно нагряване калиевият нитрит се разлага и сумарното [[уравнение]] е <ref name=cp>John A. Conkling; Chemistry ot Pyrotechnics-Basic Principles and Theory, Marcel Dekker INC., 1985</ref>:

Този процес е ендотермичен (ΔH=+75.5 kcal/mol). Част от кислорода, съдържащ се в калиевата селитра, не се отдава, а остава свързан под формата на [[дикалиев оксид]]. По тази причина съединението е по-слаб окислител от напр. [[калиев хлорат|калиевия хлорат]] и смесите с него се характеризират с по-ниска скорост на [[горене]].

 

През средновековието калиевата селитра е използвана предимно в [[черен барут|черния барут]] и е била по тази причина стратегическа суровина. Достъпът до калиева селитра е решавал изхода на много военни конфликти. Суровината се е доставяла в големи количества от [[Индия]], което е причината понякога да се нарича още и индийска селитра. Друг основен доставчик станал [[Чили]], където били открити големи залежи на [[натриев нитрат]] (чилска селитра).

Тъй като натриевият нитрат е [[хигроскопичност|хигроскопичен]] и не може да се използва за направата на черен барут, от него чрез [[конверсия]] с [[калиев хлорид]] се получавал калиев нитрат:

:<math>\mathrm{NaNO_3 + KCl \to KNO_3 + NaCl\downarrow}</math>

При [[температура на кипене|температурата на кипене]] на водния [[разтвор]] на тези компоненти най-ниска [[разтворимост]] има [[натриев хлорид|натриевият хлорид]]. При изпаряване на част от [[вода]]та се отделят кристали от [[натриев хлорид]] а калиевата селитра остава в разтвора. След добавяне на вода и охлаждане до около 5 °C из разтвора се отделя калиевата селитра.

Във времена на недостиг на импортна селитра и/или във военно време се използвали и други методи. Разпространено било изстъргването на селитра от стени на зимници и обори. Преваряването на тор или земя от оборите давали също ценната суровина. [[Карбамид]]ът, съдържащ се в урината на животните се разлага бавно от бактерии и в крайна сметка се получава [[азотна киселина]], която реагира с калциевите соли в почвата и дава [[калциев нитрат]] (норвежка селитра). След изваряване калциевият нитрат преминава в разтвор, към който се добавя [[калиев карбонат]] (или растителна пепел):

:<math>\mathrm{Ca(NO_3)_2 + K_2CO_3 \to 2KNO_3 + CaCO_3\downarrow}</math>

Добиването на селитра по този начин било доходен занаят през [[средновековие]]то, а хората които се занимавали с него се ползвали с привилегии.

 

В днешно време калиевата селитра се използва в пиротехнически смеси (вкл. [[черен барут]] и [[димка|димки]]) като [[окислител]]. Друго важно приложение намира като [[консервант]] в хранително-вкусовата промишленост ([[Е252]]). Тъй като съдържа калиеви [[катион]]и и нитратни [[анион]]и калиевата селитра се използва и като комбиниран калиево-азотен [[минерални торове|минерален тор]]. Може да се използва и за получаване на [[кислород]] в лабораторни условия.