Неделя Петкова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
== Биография ==
Неделя Петкова е родена на 13 август през 1826 г. в гр. Сопот. Моминското име е Неделя Делюва Гульова.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/np/index.html Петкова, Неделя. Спомени. София, 1987.]</ref> Получава елементарна грамотност по [[Ланкастърски метод|взаимоучителната метода]] в [[Соппетко отски девически манастир|Сопотския девически манастир]], след което се самообразова. Едва на 12 години е омъжена за най-малкия вуйчо на [[Васил Левски]], търговецът Петко Караиванов, който по-късно умира от холера и оставя Неделя с пет деца, бременна с шесто. По препоръка на [[Найден Геров]] става учител в новооткритото девическо училище в [[София]] (1858 – 1861), където работи със [[Сава Филаретов]]. Неделя Петкова среща много трудности, но след година вече има 200 ученички. По-късно е учителка в [[Самоков]] (1862 – 1864), [[Кюстендил]] (1864 – 1865), [[Прилеп (град)|Прилеп]] (1865 – 1866), [[Охрид]] (1868 – 1869), [[Велес]] (1870 – 1871).
В Прилеп организира за първи път честване на празника на Светите братя Кирил и Методий, а във Велес се включва в местния революционен комитет. Пратеник на Васил Левски пристига в дома на Неделя и
▲В Прилеп организира за първи път честване на празника на Светите братя Кирил и Методий, а във Велес се включва в местния революционен комитет. Пратеник на Васил Левски пристига в дома на Неделя и й поставя задачата да изработи знаме,за което й е изпратен модел. За да завършат работата си навреме тя и дъщеря й, Станислава, работят денонощно. Хазяйнът им, Георги Колев, ги предупреждава, че са разкрити и те навреме скриват и спасяват знамето, което е използвано по-късно в [[Разловско въстание|Разловското въстание]]. След разкриване на участието ѝ в комитета, тя е изгонена от града и с подкрепата на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] основава смесено българско училище във Вардарския квартал на [[Солун]].<ref>[http://ia700305.us.archive.org/20/items/lichnidielaispo00salggoog/lichnidielaispo00salggoog.pdf Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 39q 45 сл.]
</ref> Участва в борбата на местното население срещу [[гъркомани]]те, създава женски и благотворителни дружества, съдейства за изпращането на български девойки на учение в [[Русия]].
| |||