Враня: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Личности: -, replaced: YUG-флаг → флагче|СФРЮ редактирано с AWB
м Bot: Automated text replacement (-въстановяване +възстановяване)
Ред 32:
Градът е споменат за първи път през [[1093]] година от [[Ана Комнина]], дъщеря на на византийския император [[Алексий I Комнин]]. В книгата „''Алексиада''“, Ана Комнина разказва за превземането на града от [[Велико княжество Сърбия|сръбския]] войвода Вукан, но не след дълго [[византийци]]те си възвръщат Враня. <ref>http://www.fordham.edu/halsall/basis/annacomnena-alexiad00.html</ref>
[[Файл:Eastern wall of fortress Markovo Kale, Vranje, Srbija (7).JPG|250px|мини|вляво|Крепостта „Марково кале" край града]]
След въстановяваневъзстановяване на българската държавност, по времето на цар [[Калоян]], града и [[Пчински окръг|околността]] влизат във [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Сръбското проникване в града и околността е към края на [[13 век]]. Интересна особеност е, че Враня за разлика от [[Ниш]] и [[Лесковац]] е била по-продължителен период в сръбски ръце, но независимо от това, [[българщина]]та тук е пуснала здрави корени. Това се дължи на географската близост и свързаност на града и областта със [[Скопие]]. По време на австрийската окупация на Балканите 1688 – 1692 Враня управлява немско семейство [[Фон Лам]].
 
Вранци и населението от [[Пчински окръг|областта]] участват активно в борбите за църковна и национална независимост. Градът и околността са включени в [[диоцез]]а на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], а по-сетне и в [[Санстефански договор|Санстефанска България]]. По силата на [[Берлинския договор]], [[Сърбия]] с получаването на [[независимост]], придобива Враня с [[Пчински окръг|околността]] и&#768;.