Великият инквизитор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 27:
Разказана от Иван Карамазов, един от главните герои в романа, на неговия брат Альоша, който е станал монах, притчата поставя под въпрос възможността за съществуване на персонализиран и добронамерен [[Бог]]. Достоевски нарича „Великият инквизитор“ „кулминация“ на последния си роман<ref group="notes">„Кулминационни“ авторът нарича и други глави, написани по-късно.</ref>.
 
Някои изследователи сочат „Великият инквизитор“, заедно с главите „Буди, буди“ и „Бунт“ като ключ за цялостното разбиране на творческото наследство на автора.<ref>{{cite book |last= Достоевски |first= Фьодор |authorlink= Фьодор Достоевски |title= [[Братя Карамазови]], стр. 14 – 18 (предговор) |year= 1975, библиотека Световна класика |publisher= ДИ „Народна култура“ }}</ref> Според тях чрез своеобразния монолог авторът прави своята изповед за разбирането си за [[дуализъмДуализъм (философия)|дуализма]], особената мисия на [[Русия]] за и в света и за [[вяра]]та.<ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] – литературен справочник, Достоевски, стр. 63 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref>
 
== Преводи и постановки ==