Георги Йорданов (БКП): Разлика между версии

|пост-вид = Председател на Държавния съвет

|пост = [[Тодор Живков]]

|наследен от = [[Александър Фол]] , [[Асен Асенов Хаджиолов|Асен Хаджиолов]]

|министър-председател2 = [[Георги Атанасов]]

|год_мандат_министър-председател2 = 1986- – 1990

|партия = [[Българска комунистическа партия]] (1956- – 1990)

Там започва и политическата му кариера – секретар на ГК на ДКМС, завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ в ОК на БКП (1960 – 1962), секретар на ГК на БКП (1962 – 1965), секретар на ОК (1965 – 1967), първи секретар на ОК на БКП (1967 – 1971). През 1966 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 г. става и пълноправен член. Първи секретар на ГК на БКП в София (1971 – 1979)<ref name="ташев">{{ташев|207}}</ref>. Член на [[Българска комунистическа партия|БКП]] от 1956 г. Георги Йорданов е заместник -председател на МС от 29 април 1979 до 19 август 1987 г. и от 4 юли до 18 декември 1989 г., председател е на Съвета за духовно развитие при [[Министерски съвет|МС]] (от 1986) в правителството на Георги Атанасов, [[министър на културата |министър на културата , науката и просветата]] в правителството на Георги Атанасов от 19 август 1987 до 4 юли 1989 г., кандидат-член на [[Политбюро на ЦК на БКП]] от 1979 до декември 1989 г. Народен представител е между 1971 и 1990 година в 32то32-то ( 6 -то ), 33 -то (7 -мо), 34то34-то (8 -мо) и 35 -то (9 -то) Народно събрание. В периода от 2 февруари 1982 до 19 август 1987 г. е председател на Комитета за култура, като в периода 1982 до март 1986 г. този пост заема с ранг на министър (член на правителството) <ref>[http://archives.bg/politburo/bg/component/content/article/49-kandidatchlenowenapb/113-2012-01-04-19-50-19 Кратка биография на сайта на българския държавен архив]</ref>. ПлеменникПлеменик на политика и държавника от БЗНС [[Николай Иванов (политик)]] и роднина на политика от БСП [[Чавдар Георгиев]]. След промените от 1989 г., на 1 април 1990 г. е изключен от БКП като един от най-близките на Тодор Живков и други ръководители хора, но по-късно членството му в БСП е възстановено, а през 1992 г. е привлечен като обвиняем по дело номер 3 за подписани от него като заместник -председател на Министерския съвет и министър на културата, науката и просветата решения на Министерския съвет в периода 1982 - – 89 год г. за отдаване на безвъзмездна помощ на държави от Третия свят и на братски партии като кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП в периода 1982 - – 89 год г., които политически съдебни процеси се оказват фарс и обвиненията са снети, а делото е прекратено през 2000 г. Привлечен е и през 1992 г. за свидетел по делото срещу зетя на Тодор Живков Иван Славков, което е прекратено през 1996 г., а Славков - – оправдан.