Отваря главното меню

Промени

м
Disambiguated: БулаирБулаир (Вилает Чанаккале); форматиране: 11x тире-числа, 8x тире, 3 интервала (ползвайки Advisor)
| име = Георги Тодоров
| описание = български военен деец
| години на служба = 1879 - – 1919
| място на раждане = [[Картинка:Flag of Moldavia.svg|23px|border]] [[Болград]], [[Княжество Молдова|Молдова]]
| място на смърт = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|23px|border]] [[София]], [[Царство България|България]]
}}
 
'''Георги Стоянов Тодоров''' е опълченец, български [[офицер]], [[генерал от пехотата]], брат на академик [[Александър Теодоров-Балан]] и на софийския кмет [[Мартин Тодоров]].
 
== Биография ==
Георги Тодоров е роден на 10 август 1858 г. в [[Болград]], [[Бесарабия]]. Произхожда от семейство на българи-преселници. Завършва [[Болградска гимназия|Болградската гимназия]].
 
=== Руско-турска война (1877- – 1878) ===
По време на [[Руско-турската война (1877-1878)]] участва в [[Българското опълчение]] като доброволец. Зачислен е в I-ва рота на VII опълченска дружина. Участва в охранителните операции и в обучението на млади опълченци. През 1878 г. е повишен във военно унтерофицерско звание.
 
Взима участие в [[Сръбско-българската война]] (1885) като началник на Летящия отряд в района между [[Видин]] и [[Кула (град)|Кула]]. Неговите действия на 4 ноември забавят настъпващите към [[Видинската крепост]] сръбски части. Участва в [[бой при Кула|боевете при Кула]] (4 ноември), [[Боеве при Акчар|Акчар]] (14 ноември) и [[Гайтанци]] (15 ноември). Награден е с Орден „[[За храброст]]“ IV ст.
 
След войната служи в [[ Четвърти пехотен плевенски полк|IV пехотен плевенски полк]], а от март 1886 г. – в [[Първи пехотен софийски полк|I пехотен софийски полк]]. Съдейства на участниците в детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], поради което е уволнен от армията през септември 1886 г. По-късно същата година е възстановен. На 13 август 1887 г. е повишен в звание [[майор]], 1 януари 1892 г. – в [[подполковник]], а на 1 януари 1896 г. – в [[полковник]].
 
През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Служи последователно във Военното училище като инспектор на класовете, началник на гарнизона в [[Севлиево]], а през 1905 г. е назначен за командир на XX-ти пехотен добруджански полк. Командир на II-ра бригада от [[Шеста пехотна бдинска дивизия|VI пехотна бдинска дивизия]]. По-късно е командир на XIX-ти пехотен шуменски полк и 1/6 бригада. На 1 януари 1910 г. е повишен в звание [[генерал-майор]] и назначен за началник на [[Седма пехотна рилска дивизия|VII пехотна рилска дивизия]].
 
=== Балканска война (1912- – 1913) ===
[[Файл:General Georgi Todorov 1913.jpg|мини|Генерал Спас Георгиев пред Солун, есента на 1912 г.|alt=Генерал Спас Георгиев пред Солун, есента на 1912 г.]]
По време на [[Балканската война]] (1912- – 1913) е командир на [[Седма пехотна рилска дивизия]] при нейното настъпление към [[Солун]] (Македонския фронт и Галиополския полуостров). През януари 1913 г. дивизията му отблъсква турците при [[Булаир (Вилает Чанаккале)|Булаир]]. Участва и в отблъсването на [[Шаркьойски десант|турския десант при Шаркьой]].
 
=== Междусъюзническа война (1913) ===
По време на [[Междусъюзническата война]] (1913) неговата дивизия се сражава при [[Калиманци (Община Виница)|Калиманци]] (4 - – 18 юли). След войната става инспектор на II военно-инспекционна област.
 
=== Първа световна война (1915- – 1918) ===
На 2 август 1915 година е повишен в звание [[генерал-лейтенант]]. През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е командир на II българска армия (октомври 1915 - – декември 1916), която настъпва в [[Македония (област)|Македония]] и попречва на обединяването на дебаркиралите в Солун войски на Съглашението със сръбската армия.
 
В 1916 година генерал Тодоров създава градския парк в [[Свети Врач (град)|Свети Врач]]. Под негово ръководство войници от Втора армия засаждат фиданки от [[бял бор|бял]] и [[черен бор]].<ref>Узунова, Мария. Градски паркове и градини лед Освобждението, Минало, бр. 1, 2013, с. 29- – 31.</ref>
 
През февруари 1917 година генерал Тодоров поема командването на III българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е повишен в звание [[генерал от пехотата]].
{{цитат|„''Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля''“<ref>Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 237</ref>|}}
 
През 1919 година е уволнен от армията. Съпругата му загива при [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Св. Неделя“]] през 1925 година. През 1926- – 1927 година е назначен за окръжен управител на [[Петрички окръг]]. Скоро обаче е оттеглен от заеманата длъжност под натиска на младото поколение дейци на [[ВМРО]] начело с [[Иван Михайлов]].<ref>Георгиев, Георги. „Вътрешната македонска революционна организация и дейността на генерал Георги Тодоров като Петрички окръжен управител 1926- – 1927 г.“. Списание „Македонски преглед“, кн. 4, София, 2015, стр. 67- – 78.</ref>
 
Генералът от пехотата Георги Тодоров умира на 16 ноември 1934 в София.
* Орден „[[За заслуга]]“ на обикновена лента
* Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен с мечове, посмъртно<ref>Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.</ref>
* Орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги, Турция, (18 декември 1915)<ref>Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914- – 1918), София 2004, с. 517</ref>
 
== Библиография ==
 
== Източници ==
* Недев, С., ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, стр. 107- – 108
* {{cite book | title = Съединението 1885 - – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}, стр. 214- – 215
 
== Бележки ==
 
== Външни препратки ==
* [https://www.bulgarianhistory.org/people/voenni/general-georgi-todorov/ Ген. Георги Тодоров – водачът на славната седма пехотна Рилска дивизия]
 
{{Генерали от Третото българско царство}}