Ильо войвода: Разлика между версии

 

=== Хайдушки години ===

 

През 1859 година по заповед на [[Нишки еялет|нишкия валия]] [[Займал паша]] (Зейнел) къщата на Ильо войвода е разграбена и съборена, покъщнината и стоката е унищожена, а жена му Цона и децата им са докарани в Кюстендил и държани под най-строг контрол.<ref>Петринска, М., ''Ильо Войвода житие-битие'', София, 1988, Народна Младеж, стр. 40 – 41</ref> Даскал Дамаскин, учител в Кюстендил по това време, пише писмо-молба за помощ от името на Цона до [[Найден Геров]]. Нишкият валия заповядва да хванат опростените от властта Ильови четници, върнали се по домовете си. Залавят 12 души, четирима от тях обесват публично в Кюстендил, а останалите в Ниш. За сподвижниците на Ильо войвода и семейството му, многократно малтретирано и разкарвано по затворите, настават тежки времена.

След разтуряне на легията от сръбското правителство, Ильо Войвода с част от четата си се настанява в [[Крагуевац]]. Научавайки за неговото участие в легията, турците отново арестуват семейството му и го закарват в затвора в [[Скопие]], където са държани под най-строг надзор. [[Найден Геров]] посещава затворниците и им помага. След 2 години престой в Крагуевац, Ильо войвода се връща в [[Белград]], където е награден от княз [[Михаил Обренович]] с орден и титла и му е отпусната пенсия от 150 динара. Взема дейно участие с чета от 300 души, заедно със синовете си Никола и Иван, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] от [[1876]] г. В края на войната, при село [[Делиград]], в големите боеве между сърби и турци Ильо войвода преминава с четата си през първата линия на сръбската войска, но е тежко ранен. Нещастието е не само физическо, но и морална покруса, защото куршумът бива изпратен от сръбски офицери. Ето какво разказва за причината за инцидента в спомените си [[Христо Македонски]]: {{цитат|... в [[Княжевац]] ... стана една случка на на [[22 юли]] (1876 г.), която струва да се разкаже с две-три думи. Намирахме се мнозина в едно кафене и разговявахме, разумява се, за войната. Намеси се в приказката и адютантът на [[Джура Хорватович|Хорватовича]]. Тогава Ильо войвода почна да говори с адютантинът и го уверяваше, че сръбската войска се държи примерно и знае да се сражава за отечеството си, но офицерите не се държаха достатъчно мъжествено в сраженията и затуй резултатите са такива. Адютантинът, високомерен и надменен, почна да му възразява ядосано и да укорява прекалените му и уж неверни обвинения срещу сръбските офицери, като каза и няколко нецензурни думи по адрес на Иля войвода и въобще против българите. Разядосан тогава Ильо войвода му каза: – В града знаете да влачите и дрънкате сабите си, а на бойното поле бягате от турците ...!}}

 

 

=== Руско-турската война (1877 – 1878). Освобождение на Кюстендил ===