Разлика между версии на „Катул“

м
препратка; форматиране: 4x заглавие-стил, 4x тире, 2x нов ред, 4 интервала (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 1x А|А(Б))
м (препратка; форматиране: 4x заглавие-стил, 4x тире, 2x нов ред, 4 интервала (ползвайки Advisor))
име= Гай Валерий Катул
| портрет= Catull Sirmione.jpg
| описание= римски поет
| роден-място= [[Верона]]
| починал-място= [[Рим]]
}}
'''Гай Валерий Кату̀л''' ({{lang-la|Gaius Valerius Catullus}}) е римски поет от [[1 век пр.н.е.]]
 
Роден е в град [[Верона]], провинция [[Цизалпийска Галия]], през 87 пр.н.е.<ref>[[Свети Йероним|Св. Йероним]], ''Хроника'': (87 г. пр. Хр.) Gaius Valerius Catullus, scriptor lyricus, Veronae nascitur.</ref> в знатно семейство. Според [[Светоний]]<ref>[[Светоний]], ''Божественият Юлий'', 73.</ref> бащата на Катул бил в приятелски отношения с [[Юлий Цезар|Цезар]]. Около 60 пр.н.е. Катул се преселва в [[Рим]], където се сприятелява с историка [[Корнелий Непот]], поетите [[Лициний Калв]] и [[Хелвий Цина]] и оратора [[Квинт Хортензий|Хортензий Хортал]]. Влюбва се в [[Клодия]], сестра на [[Публий Клодий Пулхер|Клодий Пулхер]] и съпруга на [[Квинт Цецилий Метел Целер]], която възпява в стиховете си под името „Лесбия“.
 
Въпреки знатния си произход и връзките си с представители на елита Катул страни от обществения живот и се отнася с насмешка към политическите борби в Рим. В стиховете си не се колебае да се подиграва със силните на деня като [[Юлий Цезар|Цезар]],<ref>Катул, XXIX; LVII; срв. [[Светоний]], ''Божественият Юлий'', 73.</ref> към когото отправя и следното двустишие:
През 57 пр.н.е. Катул съпровожда приятеля си [[Гай Мемий|Гай Мемий Гемел]], който е назначен за управител на провинция [[Витиния]]. На връщане минава през Ретей в областта [[Троада]], за да почете гроба на брат си.<ref>Катул, CI; LXV.</ref> Умира в Рим, вероятно през 54 пр.н.е.
 
Катул е част от т.нар. „нови поети“ ([[латински език|латински]]: ''poetae novi'') или „[[неотерици]]“ (от [[старогръцки език|гръцкото]] ''neoteroi'' – „(по-)млади“). Това е група млади поети, които се противопоставят на владеещото [[римска литература|римската литература]] преклонение пред миналото и изконните римски ценности и по образеца на [[Елинизъм|елинистическите]] поети се обръщат към вътрешните преживявания и се стараят да създават остроумни и изящни стихове, демонстриращи таланта и начетеността им. Предпочитани са малките форми - – [[лирика]], [[елегия|елегии]], [[епиграма|епиграми]], малки [[епос]]и (епилиони). Самият Катул нарича произведенията си „шеги“ ([[латински език|латински]]: ''nugae'').
 
От поезията на Катул е запазен сборник със 116 стихотворения, посветен на историка [[Корнелий Непот]]. Сборникът е бил запазен в един-единствен ръкопис, открит в началото на [[14 век]] във Верона и впоследствие изгубен.
 
Първите 60 стихотворения са в различни стихотворни размери като [[Фалеков стих]] (единадесетосричник), [[холиямб]], [[Сафо|сапфическа строфа]], [[Асклепиадов стих]] и т.н. Много от тези размери са въведени в римската поезия за пръв път именно от Катул. В центъра на сбирката са поставени няколко по-големи поеми – две [[епиталамий|сватбени песни]] (LXI и LXII), поема за [[Атис]] (LXIII); епилион за сватбата на [[Пелей]] и [[Тетида]] (LXIV); и четири [[елегия|елегии]] (LXV-LXVIII). Останалата част от сборника съдържа кратки стихотворения в размер [[елегически дистихон]].
 
Най-много са стиховете, посветени на любовта към Лесбия, които разкриват бурните чувства на поета във всичките им проявления - – любов и омраза, страдание и радост, преданост и ревност, възторг и разочарование. Друга голяма група стихове е свързана с приятелите и неприятелите на Катул – шеговит и благ към едните и груб и циничен към другите. Сбирката включва и два превода от гръцки – „Струва ми се равен на боговете“ (LI, по [[Сафо]]) и „Къдрицата на Береника“ (LXVI, превод на елегия на [[Калимах от Кирена|Калимах]]).
 
== Източници ==
<div class="references-small"><references /></div>
 
== Издания на български ==
* Катул. ''Стихотворения''. Превод от латински [[Яна Букова]]. Сгигмати. София, 2010.
 
Изданието съдържа цялата запазена поезия на Катул, обширна уводна статия и бележки.
 
== Външни препратки ==
* Поезия на Катул в Литернет http://liternet.bg/publish24/katul/index.html
 
== Изследвания ==
* Симона Стоянова. Катул и Байрон - – влияние и подражание. - – Ах, Мария, 2011. Обсебена от Античността,
 
[[Категория:Древноримски поети]]