Успение Богородично (Дебър): Разлика между версии

| тип на сградата = трикорабен храм

Църквата е построена в 12XII век и няколко пъти впоследствие обновявана.<ref name="Крале Марко"/><ref name="Преглед">{{cite book |title= Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија |last=Велев |first= Илија|year= 1990|publisher=Наша Книга |pages=38}}</ref> Игумен на манастира преди да стане архиепископ в XI век е [[Йоан Дебърски]] - първият предстоятел на Охридската архиепископия.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-1|195|is_2_5_1.html#a_1}}</ref>

В средата1840 година<ref name="Дебарско-кичевска епархија"/> или 1872 година<ref name="МЕ 1302">{{cite book |title= Македонска енциклопедија |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2009 |publisher= Македонска академија на 19науките веки уметностите |location= Скопје |isbn= 978-608-203-024-1 1840|pages=1302 г.|url= |accessdate=}}</ref> върху старите темели е изградена нова църква. Представлява трикорабна базилика с фрески и особено хубав иконостас от 19XIX век.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/debarsko.asp | заглавие = Дебарско-реканско архијерејско намесништво | достъп_дата = 4 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref> В 1873 година храмът е изписан с помощта на ктиторите дебърски свещеници поп Тасе, поп Арсений, поп Търпе, Цветко Стоянов и Симеон Секулов. Зографи са [[Кръстьо Николов]] и брат му [[Константин Николов (зограф)|Коста Николов]].<ref name="МЕ 1302"/>

В църквата работят [[Дичо Зограф]] и синът му [[Аврам Дичов (зограф)|Аврам Дичов]].<ref name="Цветковски 437">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_3/031%20-%2017%20Spisanie%20Nece%202010%20_01%20ok.pdf | заглавие = Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско | достъп_дата = 16 март 2014 г | фамилно_име = Цветковски | първо_име = Сашо | труд = УДК. 75.052.035.1 (497.7), стр. 437 }}</ref><ref name="МЕ 1302"/> В църквата работят и дебърските майстор [[Кузман Макриев]], [[Епифаний Христов]] и [[Алексо Василев]].<ref name="Василиев 218">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=218 }}</ref> В храма има икона на Свети Георги от XV век.<ref name="МЕ 1302"/>