Разлика между версии на „Лешочки манастир“

редакция без резюме
м (Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}})
{{Храм
{{Сграда
| име = Лешочки манастир
| име-оригинал = Лешочки манастир
| картинка = St. Athanasius in Lešok.JPG
| картинка-описание = ЦъркватаSt. Athanasius „Светиin Атанасий“Lešok.JPG
| картинка-описание = Църквата „Свети Атанасий“
| карта = Република Македония
| вид на храма = православен манастри
| lat_deg = 42.0638
| картастрана = Република Македония
| lon_deg = 21.0327
| населено място = [[ЛешокЛеуново]]
| вид = [[Православие|Православен]] [[манастир]]
| странакарта = Република Македония
| вероизповедание = [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия]]
| населено място = [[Лешок]]
| епархия = [[Тетовско-гостиварска епархия|Тетовско-гостиварска]]
| архитект =
| архиерейско наместничество = Гостиварско
| тип на сградата =
| архитектурен стил =
| време на изграждане = 1321 г.
| технически параметри =
| реликви =
| съвременен статут = = действащ
| съвременно състояние =
| сайт =
| сайт =
| общомедия = Lešok Monastery
}}
'''Лешочкият манастир''' ({{lang-mk|Лешочки манастир}}) е православен [[манастир]] в диоцеза на [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия|Македонската православна църква - Охридска архиепископия]]. Разположен е край положкото село [[Лешок]], [[Република Македония]]. Към манастирския комплекс няколко църкви.
 
== Стар манастир ==
'''Лешочкият манастир''' е [[манастир]] в диоцеза на [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия|Македонската православна църква - Охридска архиепископия]], а в миналото в диоцеза на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=6841 Димитров, Божидар. „Християнството в българските земи. Български манастири“, ИК "Климент Охридски", София, 2001.</ref>, като се явява общо название за три църкви край село [[Лешок]], [[Тетово|Тетовско]] в [[Република Македония]].
{{основна|Стар манастир}}
Най-старият храм е „Свети Атанасий“, така нареченият Стар манастир. Останките на храма се намират над калето на Лешок.<ref>[[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], „[http://kroraina.com/NI/JI-BSM.djvu Български старини из Македония]“, 1908, 1931 (фототипно изд. С., 1970, .djvu формат), стр.95</ref>
 
== „Свети Атанасий“ ==
Към манастирския комплекс в село Лешок, Община [[Теарце (община)|Теарце]], принадлежат три църкви. Най-старата е „[[Свети Атанасий (Лешочки манастир)|Свети Атанасий]]“ от 19 век, която се намира на мястото на манастирския чифлик на средновековния манастирски комплекс „[[Стар манастир|Свети Атанасий]]“ (12 век), чийто останки пък се намират над калето на Лешок.<ref>[[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], „[http://kroraina.com/NI/JI-BSM.djvu Български старини из Македония]“, 1908, 1931 (фототипно изд. С., 1970, .djvu формат), стр.95</ref> Тя понася значителни щети по време на [[Военен конфликт в Република Македония (2001)|военния конфликт]] през [[2001]] година, но е възстановена в [[2005]] година. Втората църква „[[Успение Богородично (Лешочки манастир)|Успение Богородично]]“ е двуапсидна църква от 19 век, изографисана от майстор Михаил Панайотов от [[Галичник]] в 1849 г. при игумена Силвестър (1845 - 1860). Църквата параклис „Св. св. Кирил и Методий“ се помещава в източната страна на южния корпус на манастира.<ref>[[Васил Златарски|Златарски, Васил]], „Пътуване на професор Васил Златарски из Македония, 1916 г.“, [http://macedonia-history.blogspot.com/2008/10/1916.html стр. 86]</ref> Третата църква на манастирския комплекс е посветена на [[Лазар Хребелянович]] и е построена по [[Югославия|югославско]] време между [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световна война]].
{{основна|Свети Атанасий (Лешочки манастир)}}
[[File:St.Mother of God in Lešok.JPG|мини|250п|Църквата „Света Богородица“]]
Католиконът „Свети Атанасий“ на новото място на манастира е от XIX век. Намира се на мястото на манастирския чифлик на средновековния манастирски комплекс. Църквата понася значителни щети по време на [[Военен конфликт в Република Македония (2001)|военния конфликт]] през 2001 година. [[Армия за национално освобождение|Армията за национално освобождение]] контролира почти цяла Северозападна Македония и води престрелки с македонските правителствени сили. Македонското население в смесените райони започва да се изтегля от зоните в обсега на АНО. В тази напрегната обстановка албански екстремисти поставят експлозиви в главната църква на манастирския комплекс до село Лешок и на 21 август 2001 година взривяват до основи църквата. След подписването на [[Охридско споразумение|Охридското споразумение]] обстановката в страната се нормализира и това дава възможност да се започне работата по възстановяването на църквата. С проектът по възстановяването на църквата в Лешок се заема Институтът за опазването на паметниците в Република Македония. Към този проект се включва и [[Европейски съюз|Европейския съюз]], който отпуска 430&nbsp;000 евро. С тези пари се осъществи възстановяването на църквата със същите камъни, които са използвани при първоначалния и&#768; строеж. Всички те са номерирани и сортирани от Македонския институт за паметниците, който осъществи проекта. С парични средства се отзовава и [[Норвегия]]. Европейската агенция за възстановяване отпуска допълнителни средства на Македонския институт в размер на 150&nbsp;000 евро, с които ше бъдат реставрирани и консервирани 392 m<sup>2</sup> стенописи в църквата. След четири години, на 23 юли 2005 година, църквата „Свети Атанасий“ е преосветена и отново открита за богослужения.
Писателят [[Кирил Пейчинович]] е игумен на манастира от 1818 до смъртта си в 1845 година и гробът му се намира в двора на компекса, до църквата „Света Богородица“. В 1929 година в Лешочкия манастир рисува видният български зограф [[Данаил Несторов]].<ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=224|url= |accessdate=}}</ref>
 
Владишкият трон е дело на [[дебърска художествена школа|дебърски]] резбари от рода Максимовци от [[Битуше]].<ref name="Василиев 261">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 261 |url= |accessdate=}}</ref>
== Взривяване и възстановяване на църквата „Свети Атанасий“ ==
След избухването на така наречената криза в Република Македония през ранната пролет на [[2001]] година, и продължила до август същата година, е нарушен крехкият баланс в междуетническите отношения между [[македонци]] и [[албанци]]. Така наречената [[Армия за национално освобождение]] контролира почти цяла Северозападна Македония и води престрелки с македонските правителствени сили. Македонското население в смесените райони започва да се изтегля от зоните в обсега на АНО. В тази напрегната обстановка албански екстремисти поставят експлозиви в главната църква на манастирския комплекс до село Лешок и на [[21 август]] взиряват до основи църквата. Още много православни църкви и манастири са поругани през този период на междуетническо напрежение в страната. След подписването на [[Охридско споразумение|Охридското споразумение]] през [[август]] [[2001]] година сблъсъците между АНО и македонските сили са преустановени. Обстановката в страната се нормализира и това дава възможност да се започне работата по възстановяването на църквата.
 
== „Успение Богородично“ ==
С проектът по възстановяването на църквата в Лешок се заема Институтът за опазването на паметниците в Република Македония. Към този проект се включва и [[Европейски съюз|Европейския съюз]], който отпуска 430&nbsp;000 евро. С тези пари се осъществи възстановяването на църквата със същите камъни, които са използвани при първоначалния и&#768; строеж. Всички те са номерирани и сортирани от Македонския институт за паметниците, който осъществи проекта. С парични средства се отзовава и [[Норвегия]]. Европейската агенция за възстановяване отпуска допълнителни средства на Македонския институт в размер на 150&nbsp;000 евро, с които ше бъдат реставрирани и консервирани 392 кв. метра стенописи в църквата.
{{Успение Богородично (Лешочки манастир)}}
[[File:St.Mother of God in Lešok.JPG|мини|250п|Църквата „Света Богородица“]]
Втората църква „Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е двуапсидна църква от XIX век, изографисана от майстор Михаил Панайотов от [[Галичник]] в 1849 г. при игумена Силвестър (1845 - 1860). Български възрожденски писател [[Кирил Пейчинович]] е игумен на манастира от 1818 до смъртта си в 1845 година и гробът му се намира до църквата „Света Богородица“.
 
== „Св. св. Кирил и Методий“ ==
След четири години, на [[23 юли]] [[2005]] година, църквата „Свети Атанасий“ в село Лешок е осветена и отново открита за богослужения.
Църквата параклис „Св. св. Кирил и Методий“ се помещава в източната страна на южния корпус на манастира.<ref>[[Васил Златарски|Златарски, Васил]], „Пътуване на професор Васил Златарски из Македония, 1916 г.“, [http://macedonia-history.blogspot.com/2008/10/1916.html стр. 86]</ref> Третата църква на манастирския комплекс е посветена на [[Лазар Хребелянович]] и е построена по [[Югославия|югославско]] време между [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световна война]].
 
ВладишкиятВ трон1929 егодина делов наЛешочкия [[дебърскаманастир художественарисува школа|дебърски]]видният резбарибългарски от рода Максимовци отзограф [[БитушеДанаил Несторов]].<ref name="Василиев 261">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствoизкуство |location= София |isbn= |pages= 261 224|url= |accessdate=}}</ref>
 
== Галерия ==