Албер Русел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+раздели и разместване
м Bot: Automated text replacement (-великолепна +)
Ред 113:
Според френския музиковед Анри Прюниер (Henry Prunières, 1861 – 1942), Русел ''„започва да си дава сметка за своите възможности и за индивидуалната си техника с Padmâvatî (неговата първа опера, Op.18, писана в продължение на пет години между 1913 и 1918 година). Тази творба е последвана от опуси, перфектни в своята хомогенност и забележителна оригиналност. В този период композиторът престава да търси своя път – той вече го е намерил. Неговите Prélude pour une Fête de Printemps, сюитата му във Фа мажор, концертът и накрая Псалм No.80 са шедьоври, които бележат финалния етап от израстването на този велик артист.“'' <ref>Henry Prunières, ''La Revue musicale'' (Issues 364 – 367, 1984), 57</ref>
 
Друг музикален критик пише за него: ''„Русел никога няма да се сдобие с популярността на Дебюси или Равел, тъй като неговото творчество е лишено от онази чувственост…. И въпреки това той е значим и завладяващ френски композитор. След няколко слушания неговата музика започва да звучи все повече и повече интригуващо благодарение на своята изтънчена ритмична виталност. Той може да бъде брилянтен, скован, нежен, хапещ, сух и забавен. Неговата великолепна Сюита за пиано Op. 14 (1911) свидетелства за майсторството му, когато борави със старинните танцови форми. Балетите му Le Festin de l'araignée (Op. 17, 1913) и Bacchus et Ariane (Op. 43, 1931) са изпълнени с живот и образи, докато неговите Трета и Четвърта симфония са сред най-високите приноси за френската симфония.“'' <ref>David Dubal, ''The Essential Canon of Classical Music'' (NY: North Point Press, 2001), 442</ref>
 
== В България ==