Абдул Хамид II: Разлика между версии

}}

[[File:Abdul Hamid II BNF Gallica.jpg|thumb|Абдул Хамид II]]

Абдул Хамид II е син на султан Абдул Меджид и Тиримюжгян султан. На 8 годишна възраст остава без майка и за него се грижи бездетната Перестю султан. Той притежава природна интелигентност и получава отлично образование в природните и религиозни науки. Научава арабски, персийски и френски език. Бъдещият султан на младини се занимава със земеделие и животновъдство, и благодарение на търговията с овце и личната си инициатива, печели огромно богатство. През 1867 г. посещава Западна Европа заедно с чичо си султан Абдул Азис и брат си Мурад, бъдещия Мурад V.

През 1876 г. султан Абдул Азиз е свален от власт от група, начело с Хюсеин Авни паша и Митхад паша (и двамата масони 33-а степен), и убит по зверски начин чрез дълбоко прерязване на вените на китките му. На лявата китка отварят рана с дълбочина 3,5 сантиметра и ширина 5 сантиметра и още почти толкова голяма рана на другата ръка. Султанът умира от кръвоизлив. Тялото му е обвито в перде от същите масони (работещи в името на Британската империя) и откарано в жандармерията. Авни паша, опрян на сабята си и заплашвайки двадесетимата лекари, диктува смъртния акт на султана и ги кара да напишат, че се е самоубил. Лекари не са допуснати до трупа. Един от лекарите се осмелява да възрази, при което моментално е изпратен на заточение в Йемен от Авни паша, който винаги е повтарял за себе си: “Моята омраза е моята религия!”