|
}}
[[File:Abdul Hamid II BNF Gallica.jpg|thumb|Абдул Хамид II]]
'''Абдул Хамид II''' (на арабски:عبد الحميد الثاني) е 34-ият султан на [[Османска империя|Османската империя]] ([[1876 ]] – [[1909]]) и 99-ият халиф на мюсюлманите.
Абдул Хамид II е син на султан Абдул Меджид и Тиримюжгян султан. На 8 годишна възраст остава без майка и за него се грижи бездетната Перестю султан. Той притежава природна интелигентност и получава отлично образование в природните и религиозни науки. Научава арабски, персийски и френски език. Бъдещият султан на младини се занимава със земеделие и животновъдство, и благодарение на търговията с овце и личната си инициатива, печели огромно богатство. През 1867 г. посещава Западна Европа заедно с чичо си султан Абдул Азис и брат си Мурад, бъдещия Мурад V.
Абдул Хамид II е син на султан [[Абдул Меджид]] и [[Тиримюжгян]] султан. От малък остава без майка и за него се грижи бездетната [[Перестю]] султан. През [[1867]] г. посещава Западна [[Европа]] заедно с чичо си султан [[Абдул Азис]] и брат си Мурад, бъдещия [[Мурад V]]. Става султан на [[31 август]] [[1876]] г., след детронирането на [[Мурад V]]. При управлението на Абдул Хамид II влиза в сила първата [[Османска конституция]] – на [[23 декември]] [[1876]] г. Създава се и първият османски парламент. Първоначално велик везир е [[Мехмед Рушди паша]], след това на поста е назначен [[Мидхат паша]].
През 1876 г. султан Абдул Азиз е свален от власт от група, начело с Хюсеин Авни паша и Митхад паша (и двамата масони 33-а степен), и убит по зверски начин чрез дълбоко прерязване на вените на китките му. На лявата китка отварят рана с дълбочина 3,5 сантиметра и ширина 5 сантиметра и още почти толкова голяма рана на другата ръка. Султанът умира от кръвоизлив. Тялото му е обвито в перде от същите масони (работещи в името на Британската империя) и откарано в жандармерията. Авни паша, опрян на сабята си и заплашвайки двадесетимата лекари, диктува смъртния акт на султана и ги кара да напишат, че се е самоубил. Лекари не са допуснати до трупа. Един от лекарите се осмелява да възрази, при което моментално е изпратен на заточение в Йемен от Авни паша, който винаги е повтарял за себе си: “Моята омраза е моята религия!”
Същата група поставя на власт султан Мурад V, но той, заради големия ужас след трагичното убийство на султан Абдул Азиз, губи психическото си здраве. Той е отстранен от същите революционери и след предварителното споразумения да бъде кукла в техни ръце, на престола е възкачен султан Абдулхамид II. Пред първата година и пет месеца султан Абдул Хамид II няма никаква реална власт и въпросната шайка масони съдейства за влизане в сила на първата Османска конституция – на 23 декември 1876 г. Организиран е и първият османски парламент.
След неуспеха на [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] Османската империя претърпява поражение в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от [[1877]] – [[1878]] г., при което империята губи България с подписването на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] [[1878]] г.).
Детронаторите, за да възстановят загубения престиж и издигнат в очите на народа, и за да изпълнят заповедта на Министерството на колониите в Англия и масонските ложи, вкарват империята в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., която приключва с пълен провал за тях и довежда до подписване на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.). Начело на армията поставят Мехмед Али паша, който е бил синът на полския евреин масон, докаран в Истанбул от Решид паша. Мехмед Али паша, без да организира сериозна отбрана, довежда руснаците до портите на Истанбул.
Митхад паша и неговите подръжници губят всякакъв респект и султан Абдулхамид, възползвайки се от ситуацията, още преди Санстефанския договор, разпуска парламента за неопределен срок и поема нещата в свои ръце. Официално Меджлисът не е разпуснат, а само е прекъсната сесията му, без да е указано обаче кога отново ще се събере. Парламентарната ваканция се проточва чак до 1908 година.
[[Картинка:“Le Rire”, Number 134, May 29, Paris, 1897.jpg|left|thumb|Абдул Хамид II изобразен като „Червения султан“ поради [[Арменски кланета (1894 - 1896)|арменските кланета в Османската империя]] по време на неговото управление, корица на списание Le Rire, 29 май, 1897]]
Империята е пред военна катастрофа. Султан Абдул Хамид праща телеграф до кралица Виктория и успява моментално на спре руското настъпление. На 04.06.1878 г. тайно се споразумява с англичаните и им дава управлението на остров Кипър, като островът продължава да е част от Османската империя и данъците се пращат всяка година в Истанбул. В замяна на това Англия не приема Санстефанския договор и съдейства за провеждане на Берлинския конгрес, който приключва с нов договор на 13.08.1878 г., а империята си възвръща голяма част от загубите.
Султан Абдул Хамид II се захваща с изплащане на държавния дълг, който при неговото възкачване на престола е 450 000 жълтици. Преди детронацията от дълга остават само 30 000 жълтици. (Революционерите масони, които го свалят от власт, само за няколко години увеличават многократно този дълг и довеждат империята до финансов банкрут.)
В началото на [[1878]] г. конституцията е суспендирана и парламентът е разпуснат. Установява се деспотичен режим, който продължава до [[1908]] година. Поради жестокостта, с която са потушени бунтовете по време на неговото управление, включително [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] ([[1903]] г.), Абдул Хамид II става известен на Запад като „Кървавия султан“ или още „Червения султан“. През [[1905]] г. арменски революционери извършват неуспешен атентат срещу султана.
Неговите усилия се насочват към използване на противоречията между европейските държави (главно между Англия и Германия) и зорко следи световната политика. Организира огромна мрежа от 20 000 агенти. Султанът взема решенията си след внимателно проучване на постъпилите от тях материали. За да изрази неговата гениалност в политическите ходове, Бисмарк казва: “Ако политиците по света притежават 100 гр. акъл, 90 грама са в султан Абдул Хамид II, 5 гр. са в мен, а останалите 5 са във всички останали.” Бисмарк изрича това след като султан Абдул Хамид успява да накара монарха да го уволни по гениален начин. Кани императора в своя дворец, като след вечеря пожелава лично да отпрати императора до спалнята. Преди това султанът нарежда на прислужниците да наредят от двете страни на коридора вестници и списания със снимки и статии за Бисмарк и един вестник със статия колкото кибритена кутия за монарха. Движейки се през коридора, султанът отсича: “Я, вижте! Наредели са германски вестници и списания. Бихте ли пожелали да ги погледнем!” След кратко оглеждане на обстановката с императора, султанът шеговито подхвърля: “Навсякъде е писано само за Бисмарк! Навсякъде хвалят само него, а за Вас е писано само на едно място и то толкова малко. Ако сега, когато Вие сте в Истанбул, Бисмарк реши да Ви детронира, никой от народа няма да възрази!” Тези думи оказват дълбоко влияние върху императора и той, след завръщането си в Германия, уволнява Бисмарк.
По това време назрява еврейският въпрос. Теодор Херцел, основателят на ционизма, през 1897 година провежда първия ционистки конгрес в Базел, Швейцария, където решават да основат еврейска държава на територията на Палестина. Теодор Херцел идва няколко пъти при султан Абдул Хамид II и иска от него да позволи на евреите да основат държава, в резултат на което всички дългове на Османската държава ще бъдат опростени от юдейската фамилия Ротшилд. Султанът категорично отказва с думите: “Тези територии са спечелени с кръв. Не се дават срещу пари.” Ционистите, подкрепяни от Британската монархия, разбират, че нямат друг изход, освен на свалят султана, и чрез всички световни медии започват кампания против него. Англия дава пълна подкрепя, защото в близко бъдеще планира да окупира близкия Изток, да “изкара” от трупа на Османската империя десетки държави и между тях да постави една нова държава Израел, с която да се борят те и да не могат да се обединят.
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 г. Конституцията е възстановена и парламентът възобновява заседанията си. Абдул Хамид II прави опит да организира [[Контрапреврат на Абдул Хамид II|контрареволюция]], но е детрониран на [[27 април]] [[1909]] г. и е заточен във [[Вила Алатини]] в [[Солун]]. През 1912 г., по време на [[Балканска война|Балканската война]], е върнат в двореца [[Бейлербей (дворец)|Бейлербей]] в [[Истанбул]]. До него в часа на смъртта му е само една от фаворитките му – Салиха. Умира на [[10 февруари]] [[1918]] г.
Султанът плаща на многобройна армия от фотографи да снимат различните части на света и следи положението във всяка една държава. По време на Руско-Японската война от 1904-1905 руският флот преминава през Босфора. Султанът гледа внушителните кораби и пита Саид паша: “Какво виждаш!”, при което пашата отвръща: “Невероятни кораби! Ще унищожат японците.” Султанът Абдул Хамид II възразява: “Аз пък виждам всички тези кораби на дъното на океана. Нито един от тях няма да се върне! Ти си нямаш да представа от развитието в Япония” И наистина, когато всички са очаквали вестта за поражението на Япония, научават, че руският флот е унищожен.
През 1905 г. арменски революционери, подкрепяни от британски и руски шпиони, извършват неуспешен атентат срещу султана. Поставят в неговия файтон, още по време на производството в Виена, бомба със закъснител. Бомбата е нагласена да експлодира след петъчната молитва при завръщането на султана в двореца, но шейх-ул ислямът заговаря султана и бомбата избухва минути преди султанът да се качи. Арменецът, организирал атентата, е заловен, но смъртната присъда не е изпълнена, тъй като султанът решава да го използва като агент срещу арменците.
Султан Абдул Хамид II е сдържан и работоспособен човек. ЖелаеЖелаел е да сеса задълбочава в работата си до най-малките подробности. НеЗаради забравядеспотичния никогаси човекарежим, чийтонаречен глас е„Зулумът“, чувалполучава дорипрозвището само„Канлъ“ – веднъжКървавия. Предпочита да живее в двореца [[Йълдъз ]], отколкото в главната резиденция [[Долмабахче ]]. ▼Султанът издига държавата в икономически аспект. Жизненият стандарт се показва много бързо, а цените падат. Търговията и промишлеността процъфтяват. Извършени са големи реформи в областта на медицината и здравеопазването. Отпечатва и раздава множество книги за религията и науката. Възобновява флотата и армията. Заменя всички кораби с най-модерни такива от Европа и включва подводници в флота. Построява толкова много железопътни линии, че държавата впоследствие се оказва на първо място в света по това отношения. По негова заповед са построени 3000 инфраструктурни обекти и културни паметници.
След Младотурската масонска революция (голяма част от революционерите са евреи ционисти) от 1908 г. Конституцията е възстановена и парламентът възобновява заседанията си. Абдул Хамид II е детрониран на 27 април 1909 г. и е заточен в еврейската вила Алатини в Солун. Султанът и семейството му са оставени гладни и жадни с дни наред. През 1912 г., по време на Балканската война, е върнат в двореца Бейлербей в Истанбул. Умира на 10 февруари 1918 г. След неговата детронация масоните вкарват империята в последователни войни и от 13-те милиона квадратни километра от времето на султан Абдул Хамид II остават само около 780 000 квадратни километра. Англоционистката медия определя този султан за кървав сатрап, при условие, че не е заповядал убийството дори и на един свой опонент, а революционерите, унищожили империята и погубили милиони, за герои на свободата. Главатарите на тези “герои” след Първата Световна война, предавайки държавата в ръцете на империалистите, бягат тайно и не след дълго са убити от онези, за които са служили до вчера. Революционерите, които са изпълнявали второстепенни роли, след време формират нова партия, начело с Мустафа Камал, която извършва невиждана в историята ислямска вражда и само по време на закона за шапката избива половин милион мюсюлмани от десет милионна Турция.
{{Пост списък|Султан на Османската империя|38}}
▲Султан Абдул Хамид II е сдържан и работоспособен човек. Желае да се задълбочава в работата си до най-малките подробности. Не забравя никога човека, чийто глас е чувал дори само веднъж. Предпочита да живее в двореца Йълдъз, отколкото в главната резиденция Долмабахче.
[[Категория:Султани на Османската империя]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]]
[[Категория:Арменски геноцид]]
| 