Историзъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
дефиниция наново
м Bot: Automated text replacement (-израстнал +израснал)
Ред 3:
Историзмът възниква през XIX век в [[Германия]] и оказва значително влияние в [[Европа]] през XIX и XX век, но е остро критикуван от [[Логически позитивизъм|логическите позитивисти]]. Истористката историография отхвърля [[телеология|телеологичния]] характер на историята и довежда до крайност наблюдението, че човешките институции, като език, изкуство, религия, право или държава, са предмет на постоянна промяна.<ref>{{cite book | last = Boudon | first = Raymond | coauthors = François Bourricaud | year = 1989 | title = A Critical Dictionary of Sociology | publisher = Routledge | location = | pages = 198 | isbn = | url = http://books.google.gr/books?id=O9ae9kWCtHkC&pg=PA198 | lang = en}}</ref>
 
Както отбелязва [[Щефан Бергер]] " ‘историзмът’ (Historismus), така като е представен от [[Леополд фон Ранке]], може да бъде виждан като еволюционистки, реформистки концепт който включва целия политически ред като израстнализраснал, развит от историята; историцизмът (Historizismus), както го дефинира — и отхвърля - [[Карл Попър|Попър]], се основава на схващането, че историята се развива, следвайки педопределени закони към определена цел. Английският език, използващ един термин за двете схващания, е склонен да ги смесва.<ref> Berger S., ''Stefan Berger responds to Ulrich Muhlack'', German Historical Institute, London Bulletin,Bd. 23 2001 Nr. 1, []</ref> В своята книга ''Нищетата на историцизма'' Попър изтъква именно, че "анализ и обясняване на различия чрез позоваване ... на тяхната връзка с преобладаващи предпочитани и интереси през даден исторически период — подход, който понякога бива наричан историзъм — не бива да се бърка с онова, което аз назовавам историцизъм..."<ref>Попър К., ''Нищетата на историцизма'' (прев. от англ. К. Кожухаров), София : Рива, 2000, ISBN 954-8440-36-9 (''The Poverty of Historicism'', 1947), с. 28-9</ref>
 
[[Фридрих Мейнеке]] излага аргументацията за историзма като изтъква два аспекта на обясняването: чрез причини и чрез ценности.<ref>Мейнеке Ф., ''Причини и ценности в историята'', в сб.'' Историци за историята'', ред. М Тодорова, София:СУ 1988, с11-30</ref> В началото на [[20 век]] [[Анри Бергсон]], като развива своите възгледи за времето като външност, различна от траенето, което е вътрешност, задава и по-философска основа на идеята за историзъм<ref> Бергсон А., ''Творческата еволюция'', София: СУ 1992</ref>.