Историзъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
дефиниция наново |
м Bot: Automated text replacement (-израстнал +израснал) |
||
Ред 3:
Историзмът възниква през XIX век в [[Германия]] и оказва значително влияние в [[Европа]] през XIX и XX век, но е остро критикуван от [[Логически позитивизъм|логическите позитивисти]]. Истористката историография отхвърля [[телеология|телеологичния]] характер на историята и довежда до крайност наблюдението, че човешките институции, като език, изкуство, религия, право или държава, са предмет на постоянна промяна.<ref>{{cite book | last = Boudon | first = Raymond | coauthors = François Bourricaud | year = 1989 | title = A Critical Dictionary of Sociology | publisher = Routledge | location = | pages = 198 | isbn = | url = http://books.google.gr/books?id=O9ae9kWCtHkC&pg=PA198 | lang = en}}</ref>
Както отбелязва [[Щефан Бергер]] " ‘историзмът’ (Historismus), така като е представен от [[Леополд фон Ранке]], може да бъде виждан като еволюционистки, реформистки концепт който включва целия политически ред като
[[Фридрих Мейнеке]] излага аргументацията за историзма като изтъква два аспекта на обясняването: чрез причини и чрез ценности.<ref>Мейнеке Ф., ''Причини и ценности в историята'', в сб.'' Историци за историята'', ред. М Тодорова, София:СУ 1988, с11-30</ref> В началото на [[20 век]] [[Анри Бергсон]], като развива своите възгледи за времето като външност, различна от траенето, което е вътрешност, задава и по-философска основа на идеята за историзъм<ref> Бергсон А., ''Творческата еволюция'', София: СУ 1992</ref>.
| |||