Католицизъм в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник |
м Bot: Automated text replacement (-израстнал +израснал) |
||
Ред 117:
Католическите мисионери в България - ръководителят на колежа „[[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Свети Августин]]“ [[Жерве Кенар]] и колегата му [[Херман Гислер]] - извършват истински подвиг за България след края на [[Първата световна война]]. Без тяхната намеса България е щяла да остане с граница до [[Стара планина]]. Цялата южна част на страната e щяла да станат гръцка. Заради техния принос в полза на България цар [[Борис III]] след години ги нарича ''„забравените защитници на България“''<ref>[http://www.168chasa.bg/Article/6334091 С 300 000 злaтни лева pодният Рокфелер откупува Южна Бългаpия в Ньой]</ref>. Духовниците съдействат за намаляване на репарациите на България от 12 на 2,5 милиарда франка, чрез организиране на мощна пробългарска кампания в навечерието и по време на подписването на [[Ньойския мирен договор]].
През [[1916]] г. за епископ на викарията е избран българин. Епископ [[Винкенти Пеев|Пеев]] е въведен в епископски сан на 2 март 1913 г. Той е духовно
[[Чирпанското земетресение]] поразява жестоко и католиците в пловдивските села. Църквите, училищните сгради, болниците в Генерал Николаево и Пловдив и много частни домове са изцяло или частично разрушени. Със средства отпуснати от Ватикана като помощ за пострадалото от земетресението католическо население в Пловдив и селата наоколо арх. [[Камен Петков (архитект)|Камен Петков]] проектира нови църкви в селата [[Раковски (град)|Генерал Николаево]], [[Раковски (град)|Секирово]], [[Белозем]], [[Раковски (град)|Парчевич]] и [[Борец (село)|Борец]].
|