Католицизъм в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник
м Bot: Automated text replacement (-израстнал +израснал)
Ред 117:
Католическите мисионери в България - ръководителят на колежа „[[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Свети Августин]]“ [[Жерве Кенар]] и колегата му [[Херман Гислер]] - извършват истински подвиг за България след края на [[Първата световна война]]. Без тяхната намеса България е щяла да остане с граница до [[Стара планина]]. Цялата южна част на страната e щяла да станат гръцка. Заради техния принос в полза на България цар [[Борис III]] след години ги нарича ''„забравените защитници на България“''<ref>[http://www.168chasa.bg/Article/6334091 С 300 000 злaтни лева pодният Рокфелер откупува Южна Бългаpия в Ньой]</ref>. Духовниците съдействат за намаляване на репарациите на България от 12 на 2,5 милиарда франка, чрез организиране на мощна пробългарска кампания в навечерието и по време на подписването на [[Ньойския мирен договор]].
 
През [[1916]] г. за епископ на викарията е избран българин. Епископ [[Винкенти Пеев|Пеев]] е въведен в епископски сан на 2 март 1913 г. Той е духовно израстнализраснал в традициите на обществото на отците капуцини. По негово време представители на католическата интелигенция в България се събират на конгрес в София и решават да издават католически орган. На 8 май 1924 година е издаден първият брой на вестник „[[Истина (католически вестник)|Истина]]” на български език.<ref name=":10">[https://draganbachev.wordpress.com/2013/09/13/епископ-викенти-пеев-възпитаник-на/ Ваташки Р., „Епископ ВИКЕНТИ ПЕЕВ – възпитаник на Ориенталския капуцински институт” в Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Ангел Кръстев и 20-годишнината от създаването на специалност „Теология” в Шуменския университет, Шумен 2013, с. 277-291.]</ref>. Католическият печат по време на неговото управление изживява своя разцвет. Безспорна заслуга за това има издателството „[[Българска католическа книжнина#Издателство „Добър печат“|Добър печат]]“ ръководено от на отец д-р [[Дамян Гюлов]]. Изданията му - [[Истина (католически вестник)|седмичника „Истина“]], годишния календар „[[Св. Св. Кирил и Методий (католически календар)|Св. Св. Кирил и Методи]]“ и десетки книги се ползват с много добър прием сред католическото население. С мисъл за бъдещето, отец [[Козма Гюлов]] прави постъпки в началото на 40-те години с присъединяването на [[Южна Добруджа]] към [[България]]. Той предлага правителството да уреди землища за заселване на нови католически села там, поради прекомерното разрастване на католическите села около град [[Пловдив|Пловдив.]]
 
[[Чирпанското земетресение]] поразява жестоко и католиците в пловдивските села. Църквите, училищните сгради, болниците в Генерал Николаево и Пловдив и много частни домове са изцяло или частично разрушени. Със средства отпуснати от Ватикана като помощ за пострадалото от земетресението католическо население в Пловдив и селата наоколо арх. [[Камен Петков (архитект)|Камен Петков]] проектира нови църкви в селата [[Раковски (град)|Генерал Николаево]], [[Раковски (град)|Секирово]], [[Белозем]], [[Раковски (град)|Парчевич]] и [[Борец (село)|Борец]].