Авестийски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: парси → Парси (Индия) |
м Bot: Automated text replacement (-до днес +) |
||
Ред 20:
'''Авести́йският ези́к''' е древен ирански език. Авестийски език е езикът на сборника от свещени зороастрийски текстове Авеста (срперс. ''Apastag''). В граматическо и фонетично отношение текстът на някои дялове от Авестата (Гата, ''Gatha'', или Песнопение) представлява най-архаичната форма на иранска реч от гледна точка на индоевропейското сравнително-историческо езикознание. Авестийските текстове не са датирани, но тъй като част от тях разкриват по-архаична степен на развитие от староперсийските клинописни надписи, то съставянето на Авестата би следвало да се отнесе не по-късно от средата на първото хилядолетие преди Христа.
== Възникване на сборника Авеста ==
Не е възможно да се определи достоверно времето и мястото на съчиняването на химните на Авестата, тъй като Авестата не е еднороден паметник. Тя е резултат от многовековно наслояване на текстове от различни епохи и географска принадлежност, което следва да се има предвид при езиковия ѝ анализ. Най-архаичните елементи от Авестата (персонажи, устойчиви словосъчетания или откъси) възлизат към периода на индо-арийска езикова общност. Староиндийските политеически митологически вярвания са запазени в хилядите ведически химни
Зороастризмът отначало отричал всякакви старинни политеистични традиции и вярвания, поставяйки на първо място култа към върховното божество [[Ахура Мазда]], олицетворяващо доброто. Химните в прослава на Ахурамазда са запазени в Гатите, чието авторство е приписвано на [[Заратустра]]. Авторството на Заратустра се приема за безспорно, тъй като е установено, че част от Гатите наистина е съчинена от едно и също лице. Въпреки че зороастризмът възниква с цел да изкорени древните политеистични вярвания, разпространението му е съпроводено с неизбежен компромис със старите вярвания. Така древните ирански божества постепенно се преобразуват в спътници на Ахура Мазда, а част от техните химни попадат в новите зороастрийски химни.
Ред 30:
Кога е направена първоначалната кодификация на текста на Авестата не е установено със сигурност. През сасанидския период (към края на IV век) е извършена вторична кодификация, като е изобретена специална писменост за Авестата на основата на пехлевийската писменост (вариант на арамейската) – тогава сборът текстове получава името Авеста (срперс. ''apastag'') и е съпроводен от коментари на средноперсийски език (срперс. ''zand''). Тези коментари са от огромно значение за разчитането на текста. За съжаление тази писменост е създадена за нуждите на един вече мъртъв език и е изключително трудно да се възстанови фонетичната стойност на транскипцията на авестийския текст.
След исламизацията на [[Иран]] започва упадъкът на зороастрийската традиция. Зороастрийските общности не могат да поддържат целият обем богослужебни текстове, преписват се и се наизустяват само най-употребяваните в богослужението текстове. Най-старите ръкописи на Авестата датират от края на XIII век. Предполага се, че днес е запазена около една четвърт от първоначалния обем текстове. Авестийският език, е съхранил своето значение на култов език на зороастризма
==Състав на Авестата==
| |||