Княжево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 12x параметри
м Disambiguated: БоянаБояна (квартал на София); форматиране: 36x 6lokavica, 26x тире, 15x кавички, 3x заглавие-стил, 2x запетая, 2x тире-числа, 4 интервала (...
Ред 13:
}}
 
'''„Княжево”„Княжево“''' е [[квартал]] на българската столица [[София]].
 
Намира се на изхода на града в посока към югозападната част на страната, между булевардите „[[Цар Борис III (булевард в София)|Цар Борис III]]“, „Никола Петков“ и квартал „[[Горна баня]]“, като при бул. „Цар Борис III“ е разположен двустранно на булеварда до края на къщите към подножието на [[Витоша]]. Западната част на Княжево лежи на склона на Люлин планина, където [[Владайска река|Владайската]] река разделя Витоша от [[Люлин (планина)|Люлин]].
 
== История ==
[[[[File:Sarcophagi of Bali Efendi.JPG|thumb|[[Саркофаг]]ът на Бали Ефенди]]
[[File:The Tomb of Bali Efendi.JPG|thumb|left|[[Тюрбе]]то на Бали Ефенди в Княжево]]'''Клисура''' е автентичното старо име на селото, както то е посочено в [[Поменици на българските владетели|Боянския поменик]], запазен в препис, датиран между 1562 г. и 1612 г., такова е името и на реката, която днес знаем като [[Владайска река]] или Княжевска. [[Евлия Челеби]] в пътеписа си в 17-ти век споменава селището като ''Бали ефенди,'' както го наричат турците, пренасяйки върху селото името на погребания тук [[юруци|юрушки]] [[дервиш]], роден в [[Струмица]] и живял в София, за когото се смята, че е починал през 1551 година в [[Константинопол]]<ref name="костенцева">{{cite book | last = Костенцева | first = Райна | year = 2008 | title = Моят роден град София в края на XIX - – началото на XX век и след това | publisher = Рива | location = София | isbn = 978-954-320-206-5}}</ref>. Зад днешната църква „Свети Илия“ се намира посветено на Бали ефенди [[тюрбе]], което според преданието е построено от султан [[Селим II]]<ref name="костенцева"/>. По стените на тази паянтова малка сграда са окачени в рамки молитви, написани на турски и арабски език.
 
През турско време в Княжево по посочените причини е известно като '''Бали ефенди''' и има 3 махали:
* ''Клисурска махала'' под Витоша, наблизо до клисурата и река Клисурска, населявана от най-старите княжевски жители (кореняци), занимавали се със скотовъдство и дърварство;
* ''Бали ефенди махала'' с гроба на дервиша, която минавала за централна, с много постройки около банята, с дюкяни, кафенета, ханища;
* ''Черкезка махала'' на отсрещния край, над реката, където турските власти заселили черкези (като платени слуги на държавата) - – снабдени с коне и оръжие, освободени от данъци, те се задължавали да пазят София от злосторници.
;След Освобождението
От ''Бали ефенди'' е преименувано на '''Княжево''' през 1881 г. в чест на [[Александър Батенберг]].<ref name="костенцева"/> Княжево се числяло към [[Бояна (квартал на София)|Бояна]] до 1914 г. Като самостоятелна община се отделило и съществувало до 1938 г., но административно принадлежало към столицата. През 1948 г. общината се закрива и Княжево влиза в VI районен народен съвет. През 1958 г. в Княжево влизат кварталите „Петко Напетов“, Лозище-Кореняци, Грамада, Борова гора, Радин дол и „10-ти километър“.[http://media.snimka.bg/8487/023228403-big.jpg Княжево става квартал] на София на 26 април 1958 г.
 
През 1881 г. французинът Хипокрит Бержие построява първата фабрика за спирт в страната. През 1882 г. Лазар Трифкович, по-късно през 1883 г. братята Богдан и Георги Прошек построяват първите пивоварни фабрики.
Ред 38:
Със заповед на окръжния управител №204 от 12 октомври 1893 г. в Княжево е открита първата Държавна мина за добив на живак[http://media.snimka.bg/8129/022513361-big.jpg][http://media.snimka.bg/8129/022513360-big.jpg].
 
Княжево е една от оправните точки при първото организирано, от [[Алеко Константинов]], изкачване на Черни връх  27 август 1895.
 
На 2 август 1899 г. в Княжево (на днешен адрес бул. „Цар Борис ІІІ“ №284) е учредено първото туристическо дружество „Алеко Константинов“. Негови учредители са проф. д-р Червениванов и д-р Точков.
 
На 14 януари 1901 г. е пуснат в експлоатация първият трамвай София  Княжево  София[[http://www.lostbulgaria.com/pic/2308.jpg]].
 
'''Княжевско военно училище '''се е наричала [[Школата за запасни офицери „Христо Ботев“]] със седалище в Княжево и е като резултат от обединяването през 1908 г. на ''' Школа за запасни подпоручици в пехотата (открита на 7 февруари 1901 г.) и Школа за запасни подпоручици в артилерията (1903).'''
 
Писателят Йордан Йовков завършва (1902- – 1904) школата за запасни офицери в Княжево, като по време на обучението си публикува първата си творба – стихотворението „Под тежкия кръст“ (вестник „Съзнание“, бр. 9, 26 октомври 1902 г.)
 
В квартала са се заселили голям брой българи от Македония и Беломорска Тракия..
Ред 59:
В местността „Черният кос“ в Княжево през 30-те години на 20 век е изградена първата ски-шанца в България, но вече не функционира<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.knyajevo.com/ski-shancata-cherniya-kos-0 | заглавие = Ски-шанцатана Черния кос | достъп_дата = 19 юни 2015 }}</ref>.
 
През 1962 г. от Княжево до Копитото е построен първият [http://www.youtube.com/watch?v=WkoHKXgFeGk кабинков лифт] в България, изграден от австрийската фирма „Братя Гирак“. Дължината му е 1920 м. с разлика във височините 600 м. Долната станция е на 760 м н.в., а горната  на 1340 м н.в. Разполагал е с 53 кабини с 4 места и е превозвал със скорост 3 m/s по 600 души на час в една посока. Времето за пътуване било 20 минути и тъй като лифтът има връзка с последната спирка на трамвая, предоставя най-краткия път към Витоша. Спрян от експлоатация след няколко инцидента през 90-те години, той е запуснат и оборудването разграбено<ref> {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://detstvoto.net/index.php?newsid=3386 | заглавие=Старият лифт Княжево - – Копитото | достъп_дата = 19 юни 2015}}</ref>.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.planinite.info/V_pomosht_na_turista/Liftove/Liftove_Vitosha.htm | заглавие=Лифтовете на Витоша | достъп_дата = 19 юни 2015}}</ref>.
 
== Забележителности ==
На територията на Княжево на пресечката между ул. "Меча„Меча поляна"поляна“ и "Проф„Проф. Державин"Державин“ се намира най-старото дърво на територията на столицата в планината Витоша, известно като [http://borovata.hit.bg/gorun800.jpg Горуна] (зимен дъб). Обиколката на дънера му е над 3 метра, възрастта му е над 500 години.
[[File:A mineral water fountain in Knyazhevo.JPG|thumb|Един от минералните извори]]
Минералните извори в квартала са 7, като на 2 от тях водата се бутилира. Температурата на водата им eе между 25 и 35 градуса.
 
В Княжево се намира и държавният парк [[Княжевска гора]].
 
Празник на Княжево и храмов празник на църквата "Св„Св. Илия"Илия“ е Илинден. Провежда се събор на пл. Сред село.
 
== Архитектура ==
[[File:Кооперация в кв.Княжево.jpg|thumb|Жилищна сграда на бул. Цар Борис III
строена през 90-те]]
Кварталът е застроен предимно с еднофамилни къщи, вили и малки кооперации. Разположението му в близост до планината и бързата връзка с центъра на града по бул. "Цар„Цар Борис ІІІ"ІІІ“ го нареждат сред предпочитаните места за живеене в столицата.
 
Най-старият мост в София - – [[Александров мост]], построен през 1878 г. със средства на руския император Александър ІІ, се намира непосредствено преди местността Черния кос.
 
== Образование ==
[[File:Knyazhevo chitalishte.JPG|thumb|Княжевското читалище "[[Братя Миладинови]]"]]
[[File:Ban.jpg|thumb|Държавна минерална баня]]
В пределите на Княжево са разположени няколко училища, детска градина и други обществени учреждения:
* Читалище "Братя„Братя Миладинови"Миладинови“ (1923)
* Професионална гимназия по екология и биотехнологии „Проф. д-р Асен Златаров“ (бившият химически техникум)
* 26<sup>-то</sup> СОУ “Йордан„Йордан Йовков”Йовков“
* ЧОУ "Света„Света София"София“ с изучаване на английски език
* [[ЦДГ]] “Сияние”„Сияние“
* 4-то помощно училище-интернат "Проф„Проф. Д. Кацаров"Кацаров“
* 60 СДГ "Бор"„Бор“.
 
== Известни жители ==
* Ангел Здравков - – деец на ВМРО<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - – 1924, Льовен, 1965, стр. 717</ref>
* [[Стойно Бачийски]] -  е български офицер и революционер, [[Горянско движение| горянин]], борец срещу комунистическата власт в България
* [[Емил Димитров]] - – естраден певец, починал на [[30 март]] [[2005]] г.
* [[Паша Христова]] - – естрадна певица, загинала на [[21 декември]] [[1971]] г. в самолетна катастрофа
* [[Михаил Арнаудов]] - – учен, академик
* [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]] - – писател и дисидент
* [[Йордан Вълчев]] - – писател и дисидент
* [[Боян Вълчев]] - – филолог, син на писателя Йордан Вълчев
* [[Боян Петров]] - – алпинист, първи българин изкачил три осемхилядника в един сезон Кангчендзьонга, Броуд пийк и К2
* [[Дойчин Боянов]] - – алпинист, пръв осъществил изкачване и слизане без кислород на вр. Еверест
* Маргрет Николова - – певица
* Иван Зарев - – бронзов медалист от световното първенство по волейбол в Япония през 2006 година
* Белослава - – певица
* Миро - – певец
 
== Други ==
* Кабинков лифт „Княжево – Копитото“, тръгващ от ресторант "Бор"„Бор“ (ст. „Бар Шишарка“), над обръщателното колело на трамваи 5 и 19, стигащ непосредствено до видимата от почти цяла София телевизионна кула на Копитото (в момента не работи)
* [[Райска градина]] (спирка „Райска градина“, бивша спирка Шипка)
* [http://www.bulgariamonasteries.com/knqjevski_manastir.html Княжевски манастир "Покров„Покров на Пресвета Богородица"Богородица“]
* Сдружение "За„За Княжево"Княжево“
 
== Транспорт ==
Ред 116:
* [[Автобуси в София|автобусни линии]]: 59, 107, 111 и 260
* [[Трамваи в София|трамвайни линии]]: 5, 11 и 19
* [[Софийско метро|метро]] (Трети диаметър): Княжево - – Център – Подуене (строителство след 2014 г.[http://www.metropolitan.bg/])
 
Всички автобусни линии минават и обслужват само източната страна на кв. Княжево откъм бул. „Димитър Петков“ с изключение на линии 59 и 107. Трамваите по маршрут 11 стигат само до бул. „Никола Петков“ в началото на квартала и въртят на трамвайното ухо там, линии 5 и 19 продължават към останалата по-голяма част на квартала, въртейки на трамвайно ухо „Княжево“, разположено в близост до парк Витоша.
Ред 124:
* Държавен архив
 
== Литература ==
* Маргарита Кузова. OбрaзътOбразът нaна c. КняжeвoКняжево (CoфийcкoСофилско) – -между мeжду трaдициятaтрадицията и мoдeрнизaциямодернизация ПoщeнcкиПощенски кaртичкикартички от крaякрая нaна ХIХ и нaчaлoтoначалото нaна ХХ вeквек и възмoжнocтивъзможности зaза рaзкaзиразкази oтвъдотвъд мoдeрнocттaмодерността. - – МИФ 15: Юбилеен. С., НБУ, 2010, 190- – 209.
 
== Външни препратки ==
Ред 132:
* http://knyazhevo.eu/
 
{{Квартали на София}}
{{Райони на Столичната община}}