Пропаганда: Разлика между версии

[[Файл:Rodina-mat-zovet-po-plakatu-I-Toidze--ic1965 3198.jpg|мини|Съветски пропаганден плакат от времето на Втората световна война, приканващ да се постъпи в армията, СССР пощенска марка от 1965  г.]]

За първи път като термин се появява през 17 век, от [[латински]] ''propagare'' — – разпространявам и има неутрален характер. Използван е в ''[[Конгрегация за пропаганда на вярата]]'' (''Congregatio de Propaganda Fide''), комитет от римокатолически [[кардинал]]и, учреден през 1622 година от папа [[Григорий XV]].<ref>{{citation| id = 12456a | title = Sacred Congregation of Propaganda | accessdate =15 May 2011}}</ref><ref>"Origins„Origins: A Short Etymological Dictionary of Modern English"English“, by Eric Partridge, ISBN 0-203-42114-0, 1977, [http://books.google.com/books?id=xA9dxrhfa5kC&pg=PA2248&dq=propages&lr=#v=onepage&q=propages&f=false p. 2248]</ref><ref>Olympic sports and propaganda games: Moscow 1980, by Barukh Ḥazan, ISBN 0-87855-436-X, 1982, [http://books.google.com/books?id=l15JPKs82LAC&printsec=frontcover&dq=%22soviet+phraseology%22&lr=&source=gbs_similarbooks_r&cad=2#v=snippet&q=propagare&f=false p. 7]</ref> Политически характер придобива по време на [[Първа световна война|Първата световна война]].<ref>[http://www.etymonline.com/index.php?term=propaganda Propaganda], ''Online Etymology Dictionary''</ref>

Пропагандата се явява едно от основните средства на политическата и идеологическа манипулация. Тя не бива да се бърка с [[реклама]]та макар двете да имат много общо. Рекламата също може да си служи с манипулация, тя е разпространявана във всякаква форма и с всякакви средства привлекателна информация относно физическо или юридическо лице, [[стока]], идея или начинание, която е предназначена за определен кръг потребители и цели да предизвика, формира или поддържа интереса им към въпросните лица, стоки, идеи и начинания, така че те да могат да се реализират. Тя използва същите средства&nbsp;— – телевизия, радио, печат, интернет, кино, билбордове, листовки, значки и много други. Рекламата, която призовава към конкретни политически действия, се превръща в [[агитация]].

* Пропаганда за предаване в плен&nbsp;— – това е тактика, използвана за деморализиране на противника и подтикване за доброволно предаване в плен със съответни обещания. Много е важно при тези обстоятелства да се подберат правилните форми и средства на въздействие&nbsp;— – съобщаване на конкретни факти, насаждане на мисълта, че войниците ще се върнат живи у дома, разсейване (или насаждане) на [[страх]]

* Пропаганда за военни успехи&nbsp;— – тя се използва успешно по време на Втората световна война и от двете страни

Наред със засилената протестантска пропаганда през XIХ-ХХ век в България започва и дейността на [[Петър Дънов]] (1864- – 1944), основателят на [[Всемирно бяло братство|Бялото братство]] с ясно изразен окултно-езотеричен характер.<ref name="dveri" /> По това време път си намира и религиозното учение на [[Лев Толстой]] (1828- – 1910), наречено [[толстоизъм]].

Пропагандата е дейност, за която има надеждни записани доказателства от древни времена. [[Бехистунски надпис|Бехистунският надпис]] (ок. 515 пр.н.е.) описващ подробно възхода на [[Дарий I]] на [[Персийска империя|персийския]] престол, се разглежда от повечето историци като ранен пример за пропаганда.<ref>{{Cite book|last=Nagle|first=D. Brendan|title=The Ancient World: Readings in Social and Cultural History|year=2009|publisher=Pearson Education|isbn=978-0-205-69187-6|coauthors=Stanley M Burstein|page=133}}</ref> „[[Артхашастра]]“, написана от [[Чанакя]] (ок. 350 - – 283 г. пр.н.е.), по време на империята Мауря, разглежда пропагандата в детайли, като например как се разпространява и как се прилага по време на война. Неговият ученик [[Чандрагупта Мауря]] (ок. 340 - – 293 г. пр.н.е.), основател на империята, прилага тези методи при идването си на власт.<ref>Boesche, Roger. "Kautilya’s„Kautilya’s Arthasastra on War and Diplomacy in Ancient India"India“, ''The Journal of Military History'' '''67''' (p. 9–389 – 38), January 2003.</ref> Творбите на някои [[римляни|римски]] историци, като например [[Ливий]] (ок. 59 пр.н.е. - – 17 г.), се считат за шедьоври на проримската пропаганда. Пример за пропаганда през Средновековието е творбата от 12 век „Войната на ирландците с чужденците“, написана от далказийците, която ги представя като легитимните владетели на Ирландия.

По време на [[Реформация]]та, пропагандата е подпомогната от разпространението на [[печатната преса]] в цяла Европа, и по-специално в Германия. Това води до нови идеи и доктрини, предоставени на разположение на обществеността по начин, който дотогава не е бил възможен. Печатната преса е изобретена около 1450 г. и бързо се разпространява и в други големи градове в Европа; по времето, когато Реформацията е в ход, през 1517 г. има печатни центрове в над 200 от най-големите европейски градове.<ref>Mark U. Edwards, Printing Propaganda and Martin Luther 15; Louise W. Holborn, "Printing„Printing and the Growth of a Protestant Movement in Germany from 1517 to 1524"1524“, Church History, 11, no. 2 (1942), 123.</ref> Тези центрове стават основните производители на пропагандни творби, както на протестантските реформатори, така и на католиците.

Според [[Алекс Кери]], отличителна черта на 20 век e „професионализирането и институционализирането на пропагандата“, тъй като става все по-важна, усъвършенствувана и осъзнаваща действията си тактика, както на правителствата, така и на бизнеса.<ref>"Conspiracy„Conspiracy Or Groundswell?"“, in Ken Coghill and McPhee Gribble (eds.), ''The New Right's Australian Fantasy'', Penguin Books 1987, pp. 3- – 19.</ref>

По време на Първата световна война, президентът [[Удроу Уилсън]] наема Липман и Бернайс да участват в [[Комитет за обществена информация|Комитета за обществена информация]] (Комисията Крийл), който трябва да наклони общественото мнение в полза на влизането във войната на страната на Обединеното кралство. Комисията Крийл осигурява теми за изказвания за „[[четириминутните мъже]]“ при обществени церемонии, и също така насърчава цензурата на американската преса. След [[Първата световна война]], пропагандата има все по-негативна [[конотация]]. Това се дължи отчасти на книгата от 1920 г. „How We Advertised America: the First Telling of the Amazing Story of the Committee on Public Information that Carried the Gospel of Americanism to Every Corner of the Globe“,<ref>Rogers, E.M. (1994). A history of communication study: A biographical approach. New York, NY: The Free Press.</ref> в която върху въздействието на комисията Крийл и силата на пропагандата е наблегнато твърде много. Комитетът е толкова непопулярен, че след края на войната Конгреса го закрива, без да му предостави финансиране за организация и архивиране на документите.

Руските революционери от 19 и 20 век разграничават два различни аспекта на пропагандата. Тяхната терминология включва две понятия: [[агитация]] и пропаганда, или общо - – [[Агитпроп]] (''Агитпроп'' не се ограничава само до [[Съветския съюз]], както обикновено се счита – преди [[Октомврийската революция]] това трябва да е една от основните дейности на всеки [[марксизъм|марксистки]] активист; значението на ''Агитпроп'' в марксистката теория може да се види и днес в [[троцкист]]ките кръгове, които настояват на значението от разпространението на [[листовка|листовки]]). [[Пропаганда в Съветския съюз|Съветската пропаганда]] има за цел разпространението на революционни идеи, ученията на марксизма и теоретичното и практическо познание на [[марксистка икономика|марксистката икономика]], докато „агитацията“ се използва за формирането на благоприятно обществено мнение и подклаждане на политически вълнения. Тези дейности не носят негативни конотации и са насърчавани.

В основата на съветската пропаганда е залегнала идеологията на [[марксизъм-ленинизъм|марксизизма-ленинизма]]. Характерът и методите на пропагандата се менят с историческото развитие на [[СССР]], но не и нейната същност. Тя съчетава в себе си както човешки ценности - – [[свобода]], [[социална справедливост]], [[патриотизъм]], така и омраза към [[враг]]а, [[класова борба]], [[диктатура на пролетариата]] и [[култ към личността]]. Главната задача на комунистическата пропаганда е да създаде образа на „новия човек“.

Главните теми на нацистката пропаганда са [[расизъм|расизмът]] и [[антисемитизъм|антисемитизмът]], идеологията на чистата арийска нация и единния немски народ, както и военният героизъм. Важно място заема и образът на силната жена на Третия райх, както и култът към фюрера. Водеща роля играят средствата за масова информация, както и масовите обществени мероприятия и маршове, училищното възпитание и собствените организации — – [[хитлерюгенд]] и [[Съюз на немските момичета|съюзът на немските момичета]].

[[САЩ]] и [[СССР]] широко използват пропагандата по време на [[Студената война]]. И двете страни използват киното, телевизионни и радиопрограми, за да повлияят на собствените си граждани, една на друга и върху страните от Третия свят. [[Информационна агенция на САЩ|Информационната агенция на САЩ]] ръководи [[Гласът на Америка]] като официална държавна раодиостанция. Радио „[[Свободна Европа]]“ и радио „Свобода“, които са отчасти поддържани от [[ЦРУ|Централното разузнавателно управление]], осигуряват сива пропаганда в новини и развлекателни програми, съответно за Източна Европа и Съветския съюз. Официалната държавна раодиостанция на Съветския съюз – радио „Москва“, разпространява [[бяла пропаганда]], докато радио „Мир и свобода“ излъчва сива пропаганда. Двете страни също така разпространяват програми с [[черна пропаганда]], в периоди на кризи.

Романите на [[Джордж Оруел]] „[[Животинската ферма]]“ и „[[1984 (книга)|1984]]“ са истински ръководства за използването на пропагандата. Макар събитията в тях да не се случват в Съветския съюз, тези книги са относно тоталитарните режими, които постоянно покваряват езика за политически цели. По ирония на съдбата, те са използвани точно за пропаганда. [[ЦРУ]] например, тайно поръчва [[анимационен филм]], адаптация на „Животинската ферма“ през 1950 г. с малки промени на оригиналната история, за да го използва за собствените си нужди.<ref>[http://film.guardian.co.uk/features/featurepages/0,4120,908925,00.html Guardian&nbsp;— – The cartoon that came in from the cold -]</ref>

Пропагандата е широко използван от комунистическите сили във [[Виетнамската война]], като средство за контролиране на мнението на народа.<ref>[http://sealang.net/sala/archives/pdf8/sophana2007vietnamese.pdf] Vietnamese propaganda reflections from 1945- – 2000</ref> Радиостанции като [[радио „Ханой“]] са неразделна част от [[Северен Виетнам|северовиетнамските]] пропагандни операции. Комунистическият виетнамски политик Май Чи Тхо, коментирайки употребата на пропагандата, заявява:<ref>New York Times Magazine, March 29, 1981</ref>