Статуя на Свободата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен: |
добавки по ен: |
||
Ред 63:
Бартолди ангажира с проекта и своя приятел и учител, архитекта [[Йожен Виоле льо Дюк]]. Като главен инженер той проектира зидания стълб в статуята, към който трябва да бъде прикрепен нейния външен слой.{{hrf|Khan|2010|120}} След консултации с леярната „Гаже, Готие и С-ие“, Виоле льо Дюк избира метала за обшивката – [[мед]]ни листове, и начина за неговото оформяне – [[металопластика]], при която листовете се нагряват и изковават с дървени чукове.{{hrf|Khan|2010|118, 125}} Предимство на тази технология е, че статията става лека за обема си, тъй като медните листове могат да бъдат дебели едва 2,4 mm. Бартолди се спира на височина на статуята малко над 46 m, два пъти по-голяма от тази на италианската „[[Санкарлоне]]“ и германската „[[Хермансденкмал]]“, изградени по същия метод.{{hrf|Harris|1985|26}}
=== Обявяване и подготвителна работа ===
През 1875 година Франция се радва на по-стабилна политическа ситуация и подобряващо се стопанско положение след поражението във [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] от 1871 година. Нарастващият интерес към наближаващото [[Световно изложение]] във [[Филаделфия]] убеждава Лабуле, че е дошъл моментът да потърси обществена подкрепа за своя план.{{hrf|Khan|2010|121}} През септември той обявява публично проекта и създаването на Френско-американски съюз, който да набира средства за него. По този повод бъдещата статуя получава и име – „Свободата, осветяваща света“.{{hrf|Khan|2010|123 – 125}} Замисълът е французите да финансират статуята, а американците – нейния пиедестал.{{hrf|Harris|1985|44 – 45}} Начинанието като цяло е добре прието във Франция, въпреки че много французи са недоволни, че Съединените щати не им оказват помощ в наскоро приключилата война.{{hrf|Khan|2010|123 – 125}} Срещу статуята се обявяват монархистите, най-малкото, защото тя е предложена от либерала Лабуле, който наскоро е избран за пожизнен сенатор.{{hrf|Harris|1985|44 – 45}} Лабуле организира събития, чиято цел е да привлекат вниманието на богатите и влиятелните, включително специално представление в [[Парижка опера|Парижката опера]] на 25 април 1876 година, на което е изпълнена нова кантата на композитора [[Шарл Гуно]], озаглавена също „Свободата, осветяваща света“.{{hrf|Khan|2010|123 – 125}}
[[Файл:Collossal hand and torch. Bartholdi's statue of "Liberty.", from Robert N. Dennis collection of stereoscopic views.jpg|мини|ляво|[[Стереоскоп]]ично изображение на дясната ръка и факела на Статуята на Свободата, показани на Световното изложение през 1876 година]]
Въпреки първоначалния фокус върху елита, Френско-американският съюз успешно набира средства от различни кръгове на френското общество. Дарения правят ученици и обикновени граждани, както и 181 френски общини. Кампанията е активно подкрепена от политическите съюзници на Лабуле, както и от потомци на участниците във френския контингент в [[Американска война за независимост|Американската война за независимост]]. Не толкова идеалистично дарения правят и кръгове, надяващи се на американска подкрепа за френския проект за изграждане на [[Панамски канал|Панамския канал]]. Голямо дарение на мед – 58 от необходимите за изграждане на паметника 91 тона – прави индустриалецът и производител на метала [[Йожен Секретан]].{{hrf|Sutherland|2003|36}}
=== Изграждане ===
| |||