Византийска империя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Залез и наследство: Смених текста "Цариград под името Истанбул" с правилното "Константинопол под името Константиние".
Ред 206:
Турската държава междувременно укрепнала и скоро отново засилила натиска си. Това принудило [[Йоан VIII Палеолог]] да сключи [[Фераро-Флорентинската уния]]. Тя щяла да има успех само ако папата съумеел да организира кръстоносен поход срещу турците. Той успял. На призива му откликнали унгаро-полският крал [[Владислав III Ягело]] (Варненчик) и трансилванският войвода [[Янош Хуняди]], които събрали многонационална войска (поляци, чехи, унгарци, французи). През [[1443]] г. те достигнали до [[София]], но поради настъпващата зима се оттеглили. На следващата година полско-унгарската армия предприела нов поход. Този път тя тръгнала по дунавското крайбрежие, но при Варна претърпяла поражение от [[Мурад II]]. Вече нищо не можело да помогне на Византия.
 
През [[1451]] г. на турския престол се възкачил Мехмед II. През април [[1453]] г. артилерийски обстрел засипал Константинопол. 150 000 турска армия обсадила града. 7000-те защитници се съпротивлявали твърдо, но не могли да отблъснат многократно превъзхождащия ги противник. На 29 май в уличните боеве загива и последният император на Византия [[Константин XI Палеолог]]. Турците плячкосват града. Църквата „Света София“ била превърната в джамия, а ЦариградКонстантинопол под името ИстанбулКонстантиние става турска столица. През [[1460]] г. било покорено и [[Пелопонеско деспотство|Пелопонеското деспотство]], а три години по-късно – и [[Трапезундска империя|Трапезундската империя]]. Така византийската държавност загива. Останала само [[Цариградска патриаршия]], която става представител на покорените християнски народи в Османската империя. Много византийци бягат в съседните страни и Италия, а престолонаследниците – в [[Русия]].
 
== Литература ==