Теодора (Сара): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт |
м препратка; форматиране: 3x нов ред, 2x заглавие-стил, 2x кавички, 5 интервала, 6lokavica, тире, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 18:
| място на смъртта= [[България]]
| погребана в =
| предшествана от =[[Теодора Басараб]]
| наследена от= [[Кира-Мария (Иван Шишман)|Кира-Мария]]
| съпруг=
Ред 36:
Едно щастливо обстоятелство довело до коренна промяна в живота ѝ. Търновските предания разказват, че [[Иван Александър]] се влюбил в нея, докато тя се била къпела в Янтра, но по-правдоподобни ще да са писанията на [[Мавро Орбини]], според който царят я забелязал по време на един съдебен процес и той така бил впечатлен от младата еврейка, че направо бил „наранен в сърцето“.
Увлечението на [[Иван Александър]] продължило доста време и накрая, отдаден на чувствата си, той ѝ предложил да стане негова царица. Препятствията за осъществяване на брака, обаче, не били малко. Първо, като еврейка, тя трябвало да приеме [[православие]]то. Младата израелтянка не се церемонила дълго и скоро приела Христовото учение, под името Теодора. Този избор едва ли ще да е случаен, като се има предвид, че
== Българска царица ==
Бракът между двамата бил сключен през [[1349]] г. По-късно изворите на няколко пъти споменават името на Теодора, като отбелязват изключителната ѝ религиозна ревност. {{факт|В края на 50-те години на [[14 век]] в [[Търново]] получила разпространение „[[жидовстващи (България)|еврейската ерес]]“, която взела на прицел основната християнска догма и църковни ритуали. Евреите много разчитали на царицата, тъй като тя била една от тях, но останали разочаровани.|2017|8|20}} Царица Теодора станала инициатор на църковен събор, който се разправил сурово с [[еретик|еретиците]]. Същевременно Теодора постоянно утвърждавала християнската вяра по българските земи – тя обновила много църкви и издигнала много манастири.
Друг факт също маркира жизнения път на царицата. Изглежда не без нейно участие Иван Александър въвел нов ред при унаследяването на престола.
Смъртта на царицата трябва да се отнесе към края на 80-те години. Учудващо е, че тя не постъпва докрай като предана християнка, т.е. да постъпи в манастир, а заобиколена от синове и внуци, доживява края на дните си мирно и спокойно.
В Бориловия синодик за нея пише: {{цитат|...''На Теодора, благочестивата царица на великия цар Иван Александър, която бе от еврейски род, приела след това светото кръщение и запазила цяла благочестивата си вяра, обновителка на много църкви, въздигнала различни манастири, майка на великия цар Иван Шишман, вечна памет''...}}
Line 49 ⟶ 50:
Произходът на Сара не е изяснен от науката, т.е. от коя от [[Еврейски етнически групи|еврейските етнически общности]] произхожда. Доверявайки се на [[Мавро Орбини]] с неговото „[[Царството на славяните|Царство на славяните]]“ (писана основно по легендарни сведения близо два века и половина след историческите събития), българската историография сравнително безкритично е възприела тезата за произхода на Сара от т.нар. [[романьоти]] или византийски евреи. Известно е, че по това време членовете на царското семейство са сключвали почти единствено и само династични бракове с цел заздравяване на добросъседските отношения и прокарване на определена политика. В този смисъл, не е изключено Сара в контекста на османските завоевания по това време, да произхожда от някакъв поюдейчен хазарски род от времето на [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]], тъй като е известно какво влияние са оказвали върху България и българската политика степните народи от североизток – [[печенеги]], [[кумани]], [[татари]]те от [[Златната орда]] и т.н. Произходът на Сара, ведно с този на населението на еврейския квартал на Търновград, т.нар. „Жид махала“ би се изяснил при евентуални археологически разкопки, но такива засега не са извършвани.
== Деца ==
▲Царица Теодора ражда на Иван Александър пет деца:
* [[Иван Шишман]] ([[1371]] – [[1396]]), женен за Кира Мария
* [[Иван Асен V]]
Ред 58:
* [[Десислава Българска|Десислава]], омъжена за Константин, влашки принц
== Бележки ==
* Иван Божилов,
▲* Иван Божилов, "Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография", Издателство на Българската академия на науките "Марин Дринов", София, 1994, стр. 168 - 170
<references/>
|