Света София (Константинопол): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Бележки: премахнато ръчното разделение на колони, за да се приложи автоматичното редактирано с AWB
м препратки
Ред 65:
[[Файл:Istanbul 036 (6498284165).jpg|мини|upright|Поглед нагоре, посока изток, в централния кораб]]
 
След тежкото земетресение на 25 октомври 989 година, при което се разрушава западната дъга на купола, император [[Василий II Българоубиец]] възлага възстановителните работи на арменския архитект [[Тиридат архитект)||Тиридат]], строил преди това големи църкви в [[Ани (град)|Ани]].{{hrf|Maranci|2003|294 – 305}} Той изгражда наново и усилва падналата дъга и реконструира западната част на купола с 15 ребра.{{hrf|Müller-Wiener|1977|87}} Ремонтът отнема повече от четири години, като църквата е отворена отново на 13 май 994 година. При реконструкцията са обновени и декоративните елементи на сградата, като са добавени изображения на четири огромни [[херувим]]а, ново изображение на Христос на купола, както и на Богородица с Младенеца между апостолите Петър и Павел.{{Mamboury|1953|287}}
 
При превземането на Константинопол от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] през 1204 година катедралата „Света София“ е ограбена от кръстоносците и много ценни предмети с религиозно и историческо значение са унищожени или откраднати. Разрушени са златните и сребърни обкови на [[иконостас]]а и вратите, а самият храм е поруган. През следващите десетилетия сградата е използвана като католическа катедрала на Константинопол. На 16 май 1204 година [[Балдуин I]] е коронясан там за пръв латински император, а в църквата е погребан [[Енрико Дандоло]], венецианският дож, инициирал превземането на града.
Ред 86:
През 1717 година, при султан [[Ахмед III]], напуканата мазилка в сградата е ремонтирана, което допринася за запазването на много от мозайките, тъй като дотогава служителите в джамията продават части от тях като [[талисман]]и на посетителите.{{hrf|Müller-Wiener|1977|93}} През 1739 година султан [[Махмуд I]] организира ремонт на джамията, като към нея е добавено [[медресе]], [[имарет]] и [[библиотека]], а през 1740 година е построен [[фонтан]] за ритуално измиване. Преустроен е султанският трон и е изграден нов михраб.
 
Пореден ремонт на „[[Света„Света София]]“София“ е организиран от султан [[Абдул Меджид I]] през 1847 – 1849 година, като в него участват осемстотитн работници под ръководството на швейцарските архитекти [[братя Фосати]]. Те укрепват купола и сводовете, усилват колоните и ревизират декорациите извън и вътре в сградата. Мозайките по горната галерия са разкрити и почистени, но много от тях отново са скрити „за защита срещу допълнителни повреди“. [[Полилей|Полилеите]] са заменени с нови, а на колоните са поставени огромни кръгли дискове (медалиони), в които известният калиграф [[Казаскер Мустафа Иззет ефенди]] изписва имената на [[Аллах]], [[Мохамед]], първите четирима халифи ([[Абу Бакр]], [[Омар (халиф)|Омар]], [[Усман (халиф)|Усман]] и [[Али ибн Аби Талиб|Али]], и двамата внуци на Мохамед [[Хасан ибн Али|Хасан]] и [[Хусейн ибн Али|Хусейн]]. През 1850 година братята Фосати изграждат нов султански трон в [[Неовизантийска архитектура|неовизантийски стил]], свързан с владетелския павилион зад джамията. Те обновяват също минбара и михраба. Извън основната сграда минаретата са ремонтирани и променени, така че да имат еднаква височина.{{hrf|Turkish Cultural Foundation|2016}}{{hrf|Bloom|2009|324}}
 
=== Музей (от 1935) ===