Свети Никола (Марица): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал преди запетая |
м препратка; форматиране: 44x кавички, 13x тире, 7x тире-числа, 21 интервала, запетая, нов ред, точка (ползвайки Advisor) |
||
Ред 2:
{{Храм
| име = Църква
| име-оригинал =
| картинка = Saint Nicola church from Matitsa.jpg
Ред 10:
| населено място = с.[[Марица (село)|Марица]], [[община Самоков]]
| карта = България
| вероизповедание = [[Православие]]
| епархия = [[Софийска епархия]]
| архиерейско наместничество = [[Самоков]]
Ред 23:
[[File:The-medieval-part-of-the-old-church-in-Maritsa.jpg|thumb|Църквата Св. Николай откъм средновековната ѝ част]]
[[File:Entrance-of-Maritsa-old-church.jpg|thumb|Вход към църквата]]
'''„[[Николай Мирликийски|Свети Никола]]“''' е [[Средновековие|късносредновековна]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Марица (село)|Марица]], община [[Самоков]], [[Софийска област]].
== Местоположение, история, архитектурни и художествени особености ==
”Свети Никола” е бившата енорийска църква на село [[Марица (село)|Марица]]. Намира се в югозападната част на селото. Построена е през последните десетилетия на XVI век. Еднокорабна, едноапсидна сграда с външни размери 6,30 х 3,50 м. и вътрешни размери : 5,4 м. дължина, 3,6 м. ширина и 3,2 м. височина. Дебелите до 1 м. стени са изградени от речни камъни, споени с хоросан.
На източната стена на църквата, отляво на [[апсида]]та, над допълнително издълбаната протезисна ниша е поместен паметен [[ктитор]]ски надпис. Макар и частично повреден, може
Към първоначалната църква през 1830 г. е изградена обширна пристройка, удължаваща [[наос]]а в западна посока, представляваща обширно засводено помещение от камъни, споени с хоросан, с правоъгълен план и два входа от запад и юг. Изграждането на новата част е документирано с релефен каменен надпис, издълбан под нишата на западния портал, който гласи :'' "Да се знае кугасе настави сограждение храмъ Святи Никола вовреме [[Махмуд II|султань Махмудово]] турско царство 1830 сене."''
През 1869 г. се извършва ново разширение на църквата, при което към западната и южната и страна се издигат малки паянтови постройки, изпълняващи функцията на [[нартекс]]. Тези пристройки са отстранени при реставрацията през 1961
Стенописите от първия етап са изписани непосредствено след построяването на църквата върху глинена подложка. Към тях се отнасят няколко фрагмента от сцената
▲Стенописите от XVI век са изпълнени на два етапа.
▲Стенописите от първия етап са изписани непосредствено след построяването на църквата върху глинена подложка. Към тях се отнасят няколко фрагмента от сцената "Страшният съд" на западната фасада, запазени след разрушаването на стената по време на разширяването на църквата през 1830 г., както и украсата на апсидната конха, състояща се от изображенията на "Богородица Ширшая небес" и композицията "Поклонение на жертвата" (Мелизмос), включваща образите на Григорий Нисийски, Йоан златоуст, два ангела, Василий Велики и Атанасий Александрийски.
Долния регистър на наоса (
▲Останалата част от църквата е изписана няколко години по късно, върху варова мазилка.
Непосредствено над изображенията от долния регистър в олтарното пространство е изписан [[фриз]] с медальони на светци в правоъгълни рамки – на южната стена : Кирил Александрийски, Андрей Критски, Ипатий Гангърски, Епифаний Кипърски и Софроний Йерусалимски, и на северната : Игнатий Богослов, Герман патриарх Константинополски, Поликарп Смирненски, Григорий Декаполит и Дионисий Ареопагит.
▲Долния регистър на наоса ( на височина до 2 м.) обхваща на източната стена ктиторския надпис, заедно с протезисната ниша под него на север и Свети Стефан - на юг. Като проодължение на "Поклонение на жертвата" в апсидната конха, на южната стена в олтарното пространство следват образите на светците Григорий Богослов, Вукол Смирненски и Иларион Мъгленски, а на северната стена е сцената "Видението на св.Петър Александрийски. На южната стена на наоса са светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат, Свети Пантелеймон, Свети Козма и Свети Дамян. На северната стена на наоса са композицията "Моление" (Дейсис), включваща допоясните образи на Богородица и Христос и Свети Йоан Предтеча в цял ръст и паноамната сцена с конните фигури на Свети Георги и Свети Димитър.
Цикълът на празничните сцени и Страстите Христови от горния регистъър започва на източната стена със двустранната сцена
▲Цикълът на празничните сцени и Страстите Христови от горния регистъър започва на източната стена със двустранната сцена "Благовещение", разположена от двете страни на апсидната конха : отляво е Архангел Гавраил, а отдясно - Дева Мария. На южната стена следват сцените "Рождество Христово", "Сретение Христово", "Кръщение Христово", "Възкресение Лазарово", "Влизане в Йересалим" (Цветница, Впод господен). На северната стена са сцените "Съдът на Пилат", "Разпятие Христово", "Оплакване", "Жените мироноски на гроба" (Камък господен) и "Възкресение" (Слизане в ада). Композицията "Възнесение" е разделена на две части : - долната част "Възнесение : Богородица и апостолите" е разположена в люнета на източната стена между свода и апсидната конха, над сцената "Благовещение", а горната част "Възнесение Христово" е в зенита на свода. В зенита на свода следват главната композиция "Христос Пантократор" (Вседържител) в голям двоен кръг, уграсен с медальони на Богородица, Йоан Кръстител и ангели и западно от него - по малко изображение на "Христос Емануил" (Спасител). Трите хипостаса на Христос в зенита на свода са обградени от двете страни от фризове с изображения на пророци - на южното рамо на свода са изписани пророците Давид, Соломон, Михей,Авакум, Яков и Йеремия, а на северното рамо на свода са образите на пророците Мойсей, Арон, Самуил, Йона, Даниил и Захария.
Стенописите от XVI век се отличават със своя опростен и неподправен стил и се доближават до изящната прстота на раннохристиянското изкуство и на комниновата епоха.
Стенописите от XIX век в пристройката са изпълнени от самоковски зографи, като най-вероятно главен майстор е бил Иван Иконописец от Самоков (1795
На южната стена са изобразени сцени от Житието на Свети Никола :
Стенописите в църквата са художествен паметник на културата от национално значение (ДВ бр.100, 1969 г.).
Църквата носи името на [[Николай Мирликийски|Свети Никола]] или Свети Николай Мирликийски Чудотворец (270
В България денят на светеца –
== Реставрация ==
Изставена и почти запустяла след изграждането на новата селска църква в началото на ХХ век, старата църква
== Стенописи ==
<gallery>
File:Frescos1-from-St-Nicolas-church.jpg
Line 69 ⟶ 70:
</gallery>
== Литература ==
*
* Миятев, Кр., Старини по горното течение на Марица, В : ИБАИ, V/1928
* Божков, Атанас, Два ценни паметника на българската монументална живопис от XVI и XVII век. – Изкуство, XV/1965 г.,№ 9, с.3
* Панайотова, Д. Старата църква в с.Марица, В : Арх.,VII/1965 г., бр.4, с.20
* Венков, В., Консервация на църквата „Св.
* Каменова, Т. Научно мотивирано предложение за обявяване стенописната украса на църквата „Св.
* Марди-Бабикова, В., Още един ценен паметник запазен за поколенията, в-к „Вечерни
* Чилингиров, Асен, Църквата „Св.
* Коева, Маргарита, Йокимов Петър и Стоилова, Любинка, Православни храмове по българските земи (XV – средата на ХХ в.), София, 2002,
== Външни препратки ==
* [http://www.seebg.net/CSvetiNikolaiDB/TcarkvaSvetiNikolaiDB.swf Църквата
* [http://chochkobg.multiply.com/photos/album/33/33 Църквата
* [http://www.pravoslavieto.com/life/12.06_sv_Nikolay.htm#2 Житие на св. Николай Мирликийски]
|