Разлика между версии на „Католическа църква“

що е то Римокатолическа църква
(що е то Римокатолическа църква)
{{Християнство}}
'''Католическата църква''' е най-многобройната [[Християнство|християнска]] [[църква (институция)|църква]] в света<ref>{{Цитат уеб|title=Largest Christian denomination, Guinness world records|url=http://www.guinnessworldrecords.com/world-records/largest-christian-denomination|accessdate=2016-09-10}}</ref> с 1,2 млрд. последователи.{{#tag:ref|Към 2011 г. по света има 1 214 000 000 кръстени католици,{{hrf|Catholic Culture.org|2013}}, включително 17 милиона членове на [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]].{{hrf|Roberson|2011}}|group=б.}} Католическата(представляващи йерархия включва [[кардинал]]и и [[епископ]]и и се оглавява от епископа на [[Рим]]1,4 наричан [[папа]].{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}} Католическата църква се самоопределя като единствената истинска църква, божествено основана% от [[Исусобщия Христос]],{{hrf|vatican.va|2013}}им и смята своите епископи за наследници на Христовите [[апостол]]и, а епископа на Рим – за наследник на първия сред тях – свети [[Петър (апостолброй)|Петър]], на което се дължи неговото върховенство в църквата.{{hrf|Libreria Editrice VaticanaRoberson|20132011}} Църквата смята, че доктрината на [[вяра]]та и [[морал]]ът, който тя представлява окончателно, са [[Непогрешимост на Църквата|непогрешими]]group=б.{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}} В рамките на Католическата църква има различни доктринални и богословски традиции, като [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]], [[персонален ординариат|персоналните ординариати]] и [[Католически религиозен орден|религиозните общности]].
 
В рамките на Католическата църква има различни доктринални и богословски традиции, като [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]], [[персонален ординариат|персоналните ординариати]] и [[Католически религиозен орден|религиозните общности]]. Различават се католически църковни общности от източен обряд (наричани Източнокатолически църкви) и от латински обряд. Често изразът '''Римокатолическа църква''' се приема като синоним на '''Католическа църква''', но Източнокатолическите църкви използват този термин в тесен смисъл, подразбирайки само католическите църкви от латински обряд. Във вътрешни документи Римокатолическата църква използва като самоназвание само термина '''Църквата''' (с определителен член на езиците, които го имат) или '''Вселенска църква''' (''Notae ecclesiae''). Източнокатолическите църкви, макар да са [[Поместна църква|поместни католически църкви]], се намират в [[юрисдикция]]та на римския [[папа]] (върховния лидер на Римокатолическата църква) чрез ''Конгрегацията за източните църкви'' (част от [[Римска курия|Римската курия]]), създадена през 1862 г.
 
Католическата йерархия включва [[кардинал]]и и [[епископ]]и; Римокатолическата църква се оглавява от епископа на [[Рим]], наричан [[папа]].{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}} Католическата църква се самоопределя като единствената истинска църква, божествено основана от [[Исус Христос]],{{hrf|vatican.va|2013}} и смята своите епископи за наследници на Христовите [[апостол]]и, а епископа на Рим – за наследник на първия сред тях – свети [[Петър (апостол)|Петър]], на което се дължи неговото върховенство в църквата.{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}} Църквата смята, че доктрината на [[вяра]]та и [[морал]]ът, който тя представлява окончателно, са [[Непогрешимост на Църквата|непогрешими]].{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}}
 
Католическата църква почита [[Света Троица|Светата Троица]] и определя за своя мисия разпространението на [[Евангелие|евангелската]] проповед на Исус Христос, извършването на [[Тайнство|тайнствата]] и [[благотворителност]]та. Католическото [[богослужение]] е силно фокусирано върху [[литургия]]та, с която се отбелязва тайнството на [[евхаристия]]та. Според Католическата църква, когато са осветени от ръкоположен [[свещеник]], хлябът и виното, използвани в литургията, действително се превръщат в плът и кръв Христова чрез [[преосъществяване]]. Тя практикува [[закрито причастие]], като обикновено само на [[Кръщение|кръстените]] членове на Църквата в състояние на [[благодат]] е разрешено да получат евхаристията. Църквата има специално отношение към [[Богородица]], за която поддържа четири конкретни догми – за нейното [[непорочно зачатие]] без [[първороден грях]], за нейния статут като Майка Божия, за нейната [[вечна девственост]] и за нейното телесно възнасяне на небето след края на земния и&#768; живот.{{hrf|Pius XII|1950}}