Хюстън Стюарт Чембърлейн: Разлика между версии

В първата част на книгата Чембърлейн разглежда историческите събития до 1200 г. пр.н.е., като наследство от [[древност|древния свят]]. Разселването на [[морски народи|морските народи]], последвало [[битка при Кадеш|битката при Кадеш]], които съвместно с [[либийци]]те разбиват дотогавашната египетска цивилизация, бележи нов етап в развитието на човечеството. Следва въздигането на [[Финикия]] с възможност за [[доколумбови презокеански контакти с Америка]]. С [[елинизъм|елинизма]] настъпва един безпрецедентен разцвет на човешкия интелект, пише Чембърлейн, като древните елини творят навсякъде - в [[Език (лингвистика)|език]]а, [[религия]]та, [[политика]]та, [[философия]]та, [[наука]]та, [[история]]та, [[география]]та. Кулминацията на този съзидателен творчески дух на [[демиург]]а става [[Омир]], но древногръцкото наследство има и тъмна страна: жестока недалновидна [[демокрация]], отсъствие на [[геополитика]], остарял [[морал]] и упадък на религията. Светът дължи на [[римляни]]те спасението му от семитско-арабско поробване, което позволява на индоевропейците да станат биещо сърце и център на умствената дейност на цялото човечество. Древна Гърция, за разлика от [[Древен Рим]], според Чембърлейн, гравитира към [[Азия]]. Въпреки двехилядолетната държавна традиция Рим не успява да устои на разпада на територията си, след което центърът на тежестта на цивилизацията се измества на Запад, което е неосъзнат завършващ [[акт]] със световно значение, благодарение на който се формира [[Западна цивилизация|Западната цивилизация]] (по [[Арнолд Джозеф Тойнби|Арнолд Тойнби]]). Рим оставя след себе си един невероятен [[миш-маш]] от различни [[култура|култури]] и раси. Сред този хаос от хора са и евреите - единствената раса, която е успяла да запази чистотата на кръвта. За сила която е годна да се противопостави на тази малка, но влиятелно-разрушителна еврейска нация, историята е призвала арийците, според Чембърлейн.

"[[На какво се крепи XIX век]]" на Чембърлейн става изключително популярна книга в Германия, след като кайзер [[Вилхелм II]] назовава монографията с [[епитет]]и като "работа с огромно значение". [[КритикаЛитературна критика|Критици]]те хвалят книгата за брилянтното красноречие, огромна ерудиция и проницателност на автора ѝ. В Англия, като цяло, книгата не е приета добре, като е нападана, осмивана или охулвана с остри думи и обиди.