Разлика между версии на „Северно сияние“

м
Bot: Automated text replacement (-жълтозелен +жълто-зелен)
м (Bot: Automated text replacement (-жълтозелен +жълто-зелен))
През [[1954]] г. полярното сияние било наблюдавано във [[Варна]]. Много хора го възприели като отблясъци на огромен пожар, подобен на [[Големия пожар]], унищожил [[Лондон]] през [[1666]] г. През [[1941]] г., по време на [[Втората световна война]], полярно сияние в небето над [[Вашингтон (град)|Вашингтон]] предизвикало паника, тъй като жителите на американската столица го взели за начало на немско въздушно нападение.
 
Споменавания за полярното сияние могат да се намерят още в класическата гръцка и римска литература. Първите карти с линии на еднаква честота на поява на полярните сияния са били съставени през 1860-1873 г. от Е. Лумис ([[САЩ]]) и Х. Фриц ([[Австрия]]) за Северното полукълбо, а през 1939 г. от Ф. Уайт и М. Хедсън ([[Нова Зеландия]]) за Южното полукълбо. През 1869 г. А. Ангстрьом започва изследване на спектъра на полярното сияние. Системните научни изследвания на това природно явление започват в края на IX век в [[Норвегия]]. Ларс Вегард е първият учен, който изследва цветовете на полярното сияние и съдейства за създаване на обсерватория за тяхното наблюдение в Тромсьо. С помощта на спектрограф той определя дължината на вълната на основния цвят на полярните сияния (жълтозеленжълто-зелен) – 0,558 μm.
 
През 1896 година норвежкият физик [[Кристиан Биркеланд]] изказва теория, с която обяснява северните сияния. Голяма част от нея той изпробва в лаборатория, която е запазена и днес. Биркеланд пресъздава северното сияние като бомбардира метална топка, която съдържа електромагнит (Земята), с електрони ([[слънчев вятър|слънчевия вятър]]). Той е автор на множество теоретични изчисления и на негово име са наречени токовете, течащи в горната част на атмосферата.
# Средният брой на полярните сияния се увеличава в годините на максимум на слънчевата активност, т.е. тогава, когато на Слънцето нараства количеството на петната, протуберансите и другите прояви на активност. Доста често полярните сияния и магнитните бури се наблюдават около едно денонощие след преминаването на големи петна през централния меридиан на [[Слънце]]то. Някои сияния се повтарят с интервал 27 дни, съответстващ на периода на въртене на Слънцето около оста му. В епохи на повишена слънчева активност полярни сияния могат да се наблюдават също така вЗависимост "Слънчева активност-Полярни сияния" сравнително малки ширини - [[Франция]], [[Украйна]], [[Индия]]. Средният период на слънчевата активност е 11 години и честотата на наблюдаваните полярни сияния определено следва кривата на тази активност.
# Като се наблюдават едновременно едни и същи полярни сияния от две различни места на земното кълбо, отдалечени едно от друго на десетки и стотици километри, може да се определи тяхната височина. По такъв начин било установено например, че при сияния, имащи форма на спокойни дъги, светенето на атмосферата става на височина 90-150 km. При сияния с форма на лъчи светенето на атмосферата е на височина 200-300 km. Норвежкият учен Штьормер (1874-1957) е установил, че светенето на атмосферата може да става дори на височина 800-1000 km.
# Спектралният анализ на светенето на атмосферата показва, че основният цвят на полярните сияния (жълтозелениятжълто-зеленият) съответства на дължина на вълната 0,5577 μm. На интензивното червено светене в спектъра на полярното сияние съответстват дължини на вълните 0,6300 μm и 0,6363 μm. Тези лъчения принадлежат на атомите на [[кислород]]а, намиращи се в твърде разредените горни слоеве на атмосферата. В спектрите на полярните сияния е открито също така излъчване на молекулите на [[азот]]а. То придава синия и виолетовия цвят на някои части от сиянията.
 
ДАНО ВИ Е ХАРЕСАЛО