Разлика между версии на „Селско стопанство“

м
Bot: Automated text replacement (-селско-стопанск +селскостопанск)
м (Bot: Automated text replacement (-селско-стопанск +селскостопанск))
По този начин през 20-век развитието на селското стопанство се характеризира с увеличаване на производителността му, заместване на разходите за труд с използването на изкуствени торове и пестициди, което пък води до замърсяване на водните ресурси и със субсидиране на земеделските производители. През последните години се засилват реакциите срещу [[Външен ефект (икономика)|отрицателното влияние на традиционната селскостопанска практика върху екологията]]. Това засилва значението на биоземеделието и устойчивото земеделие. Основен двигател на промените в тази посока е [[ЕС]], който първи сертифицира (органична храна) [[биохрана]] през 1991 година и през 2005 година започва да реформира [[Единна серскостопанска политика на ЕС|Единната селскостопанска политика на ЕС]] ([[en:Common Agricultural Policy|CAP]]). Нарастването на обема на [[биоземеделие]]то изисква подновени изследвания в областта на алтернативни технологии като [[интегрирана защита на растенията]] ([[ен|integrated pest management]]) и селекция на животни и растения.
 
През 2007, увеличаването на количеството на отглежданата продукция за производство на [[Биогориво|биогорива]] в съчетание с редица други фактори като климатични промени, увеличаващото се население в света, увеличени транспортни разходи и други води до недостиг на храни в Азия, Африка, Мексико, както и увеличаване на цените на хранителните продукти. [[Международен фонд за селско-стопанскоселскостопанско развитие|Международният фонд за селско-стопанскоселскостопанско развитие]] ([[en|The International Fund for Agricultural Development]]) приема за факт, че увеличаването на малките ферми може да е част от решението за решаването на проблемите с храните. Експерименти във Виетнам потвърждават това, където чрез развитието на малки ферми, страната се превръща от вносител на храни в износител и показва значителен спад в областта на бедността.
 
=== Съвременно развитие в България ===
== Въздействие върху околната среда ==
=== Влияние на животновъдството ===
Животновъдството е един от най-големите причинители за проблемите на околната среда. Животновъдството ангажира 70% от земята, използвана за селско-стопанскиселскостопански цели или 30% от земната повърхност. То е един от най-големите източници на [[Парников газ|парникови газове]] с 18% от световните емисии на парникови газове, приравнени към CO<sub>2</sub>. За сравнение всички транспортни средства дават заедно 13,5 % от CO<sub>2</sub> . То произвежда 65 % от генерирания от дейността на човека [[диазотен оксид]] (който притежава 296 пъти по-голям парников ефект от CO<sub>2</sub>) и 37% от цялото количество генериран от човека [[метан]] (който притежава 23 пъти по-голям парников ефект от CO<sub>2</sub>), както и генерира 64 % от емисиите на [[амоняк]]. Животновъдството се счита за ключов фактор за увеличаването на [[обезлесяване]]то: В басейна на Амазонка 70% от предишните гори са превърнати в пасища, а останалите 30% се използват за отглеждане на фураж. <ref name="LEAD">{{cite web |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080625012113/http://www.virtualcentre.org/en/library/key_pub/longshad/A0701E00.pdf |archivedate=25 June 2008 |last1=Steinfeld |first1=H. |last2=Gerber |first2=P. |last3=Wassenaar |first3=T. |last4=Castel |first4=V. |last5=Rosales |first5=M. |last6=de Haan |first6=C. |year=2006 |publisher=U.N. Food and Agriculture Organization |location=Rome |url=http://www.virtualcentre.org/en/library/key_pub/longshad/A0701E00.pdf |title=Livestock's Long Shadow – Environmental issues and options |accessdate=5 December 2008}}</ref> По този начин животновъдството е причина и за намаляването на [[биоразнообразие]]то.
 
=== Напояване и водни ресурси ===