Рафаил Попов (епископ): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-източно- +източно) |
|||
Ред 14:
Роден е през 1830 година в [[Стрелча]], Панагюрско като '''Райно Попов'''. В периода 1849 – 1851 година е учител в с. [[Попинци]], от 1851 година учителствал в [[Пловдив]], а от следващата година – в с. [[Поибрене]]. На 24 август 1854 година приел духовен сан в Карлуковския манастир “Света Богородица”, Плевенско и се подстригал за монах. Три години учителствал в [[Берковица]]. В началото на януари 1859 година отишъл в [[Рилския манастир]] и приел предложението на [[Авксентий Велешки]] да бъде ръкоположен за дякон. През декември същата година двамата пристигнали в Цариград. На 3 април 1860 година служил заедно с [[Иларион Макариополски]] по време на Великденската акция, когато се отхвърлило името на гръцкия патриарх. На 18 декември 1860 година участвал в тържественото връчване на акта за присъединението в Цариград и се включил в [[уния]]та. Участвал в делегацията на католиците от източен обред при папа [[Пий IX]] през пролетта на 1861 година. През 1862 година станал архимандрит. На 10 февруари 1864 години с берат на [[Високата порта]] отец Рафаил Попов бил назначен за “патриаршески ''наместник и народен главатар на българите, съединени с Римо-католическата Църква''”. На 14 март 1864 година папата утвърдил Рафаил Попов за апостолически администратор на съединените българи. На 19 ноември 1865 година бил ръкоположен за епископ в катедралната църква “Свети Йоан Златоуст” в Цариград.
В началото на следващата година неговото епископско седалище се установило окончателно в [[Одрин]]. Новият епископ развивал енергична дейност. Голяма помощ му оказвал брат му Софроний, който бил изпратен в Цариград да ръководи канцеларската работа на общината и да осъществява връзката с апостолическия делегат Брюнони. Две години по-късно, поради голямата нужда от свещеници Рафаил Попов ръкоположил брат си за свещеник и го изпратил да се грижи за енорията в [[Покрован]]. През април 1866 година Рафаил Попов предприел обширна обиколка в [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]]. През 1869 – 1870 година предприел пътуване до [[Рим]], за да вземе участие в заседанията на Първия Ватикански събор, който прокламирал папската непогрешимост по въпросите на вярата. В продължение на 15 години служил безкористно и всеотдайно на Католическата църква. Тези успехи и особено перспективите за ново разширение на униатското движение тревожили враговете на българското национално дело. Епископ Рафаил Попов управлявал българския
== Бележки ==
| |||