Поместен събор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Файлът „Serdica_recentius_interdum_Sophia_Episcopus_dioecesis_IV-V_c_AD.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Daphne Lantier поради: per [[:c:Commons:Deletion requests/Fil... |
м Bot: Automated text replacement (-източно- +източно) |
||
Ред 50:
В резултат на това окръжно послание, папа Николай I бива анатемосан от Фотий(когото източните епископи обявяват за Вселенски патриарх)като еретик. Това довежда до крайно обтягане на отношенията между Рим и Константинопол. Тогава, на 25 септември 867 г. новият император Василий I Македонец принуждава несправедливо въздигнатия Фотий да се откаже от патриаршеския престол и той отново е поверен на законния му притежател Игнатий. Църковния ред е възстановен.
'''Събор в Константинопол''' (5 октомври 869 г. - 28 февруари 870 г.) за помирение на Източната църква със Западната, свикан от Василий I, който иска да запази византийските владения в Италия и да се предпази от арабската опасност, но преди всичко - да изпълни благородната повеля на Иисус Христос християнинът да бъде миротворец. На събора папските легати справедливо настояват да бъдат премахнати всички разпореждания от времето на незаконно избрания патриарх Фотий, а ръкоположените от него епископи да бъдат свалени и анатемосани, което се и приема. На извънредното заседание на този събор, проведено на 4 март 870 г., сред делегатите и представителите на древните източни патриаршии и Римската курия участвали и български пратеници. На този събор България, по взаимно съгласие между Константинопол и Рим минава от духовната опека на Рим, която е била приела преди това, към тази на Константинопол. След закриването на събора, били ръкоположени архиепископ и епископ на България. Поради това Българската църква се явява осма по ред в общността на
'''Събор в Константинопол''' (879-880 г.). След смъртта на Игнатий (877 г.) Фотий отново е провъзгласен за патриарх. Този събор осъжда справедливите решения на събора в Рим, което представлява поредната крачка към разцеплението на Църквата Велика схизма - 1054 г.). С цел да избегне станалото критично вече напрежение и в знак на добра воля, римският папа приема това положение на нещата.
| |||