Шафрановият минзухар вирее в климати, близки до средиземноморските храсталаци. Следователно той вирее и в места, подобни на [[Северна Америка|североамериканскитесеверноамериканските]] шубраци, където над сухи и полусухи земи през лятото духат топли сухи леки ветрове. Въпреки това растението може да понася студени зими, издържайки на студове до −10°C и кратки периоди на снежна покривка.<ref name="Willard_2-3">Willard 2001, стр. 2 – 3.</ref><ref name="Deo_1">Deo 2003, стр. 1.</ref> Ако не се отглежда в места с високи валежи, шафрановият минзухар се нуждае от напояване. В [[Кашмир]] например годишните валежи са средно 1000 – 1500 мм, така че кашмирският шафран се отглежда без напояване при нормални валежи. В много по-сухите райони, където се отглежда шафранов минзухар (например в Гърция, където средните валежи са 500 мм, и [[Испания]], където те са 400 мм), е необходимо напояване. Шафрановият минзухар обича пролетните дъждове, последвани от сравнително сухи лета. Дъждовете, падащи непосредствено преди цъфтенето обаче носят високи добиви. От друга страна, дъждът или студеното време по време на цъфтене допринасят за болести. Постоянната влага и горещина също са неблагоприятни за добива на шафран<ref name="Deo_2">Deo 2003, стр. 2.</ref>, както и ровенето от [[зайцевидни|зайци]], [[плъхове]] и [[птици]]. Паразити като [[кръгли червеи]], листни [[ръжда (гъбичка)|ръжди]] и луковични плесени също застрашават реколтата.<ref name="Deo_3">Deo 2003, стр. 3.</ref>
