Дейвид Ливингстън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратка |
м Bot: Automated text replacement (-до тогава +дотогава) |
||
Ред 51:
По време на първата си експедиция Ливингстън се надява да достигне до племената [[макололо]], негови приятели от предишните години, преселили се на север под натиска на белите заселници и враждебните им [[зулуси]]. Поради невъзможността на намери нито водач, нито лодки, с които да премине разлялата се широко река [[Ботлетле]], течаща от езерото Нгами към блатата Макарикари, Ливингстън се отказва да продължи на север и се завръща в Колобенг. На следващата година заедно с един от английските ловци прави нов неуспешен опит да достигне до земите на макололо, а през 1851 трета, увенчава се с успех.
През юни 1851, заедно с цялото си семейство Ливингстън продължава на североизток от блатото Окованго и открива долното течение на [[Куандо]] (Линянти, Чобе, десен приток на [[Замбези]]). В селището Сешеке основава мисия, става приятел с вожда на силното племе макололо и в края на месеца открива река Замбези. Това е първото голямо откритие на Ливингстън, защото на съществуващите
Този успех има за Ливингстън важно психологическо значение и го вдъхновява за нови открития в „Черния континент“. Той не изоставя своите мисионерски дейности, но мислите му все повече са насочени към географските проблеми на Африка и от мисионер става професионален [[пътешественик-изследовател]].
Ред 68:
След пристигането си в Луанда, на Ливингстън е предложено да бъде откаран с кораб до Англия, но независимо че е уморен от тежкия преход и измъчен от болести той отказва. Чувството му за справедливост го принуждава да постъпи така, първо защото трябва да върне в родината им своите верни спътници от племето макололо и второ, желанието да продължи изследването на Замбези.
В края на септември 1854 г. групата тръгва обратно. По пътя Ливингстън изследва средното течение на река [[Кванза]] и изключително вярно се ориентира къде точно преминава вододела между двете големи речни системи на Конго и Замбези. Той установява, че вододелът преминава на около 1200 м надморска височина, а не във високи планини, както се е смятало
[[File:David Livingstone memorial at Victoria Falls, Zimbabwe.jpg|мини|Паметникът на Ливингстън до [[Виктория (водопад)|водопад Виктория]]]]
В средата на 1855 г. групата се завръща в земите на макололо, където са посрещнати като възкръснали мъртъвци. В началото на ноември 1855 г., с нови 114 спътници от племето макололо, Ливингстън достига до Замбези и започва спускане по нея. На [[18 ноември]] [[1855]] открива грандиозния 120-метров водопад на река Замбези, който нарича [[Виктория (водопад)|Виктория]]. Опасните [[Бързей|бързеи]] и прагове надолу по реката след водопада го принуждават да заобиколи по суша, като през декември 1855 г. открива река [[Кафуе]] (ляв приток на Замбези) и по нея се спуска до Замбези. По нататъшния път надолу по реката довежда до откриването на друг голям ляв приток – [[Луангва]], от който започват известните вече на португалците райони.
Ред 77:
Ливингстън завършва грандиозното си първо пътешествие продължило 7 години, при което извършва двойно пресичане на африканския континент от Кейптаун до Луанда на Атлантическия и оттам до Индийския океан. През декември 1856 г. се завръща в Англия като национален герой, а новините за откритията му събуждат безпрецедентен ентусиазъм. През 1857 издава книгата си ''„Missionary Travels and Researches in South Africa“'' (в превод ''„Пътешествия и изследвания на мисионера в Южна Африка“''), която е отпечатана и разпродадена в 70 000 екземпляра и преведена на почти всички европейски езици. Удостоен е с [[аудиенция]] при [[Виктория (Обединено кралство)|кралица Виктория]] и в продължение на 6 месеца изнася лекции и речи из цялата страна.
Научните резултати от пътешествието му са грандиозни, превъзхождайки всичко, което е достигнато
В резултат от своите 15-годишни изследвания стига до следния извод ''„Тропическа Централна Африка на юг от 8° ю.ш. се оказа възвишено плато, малко понижаващо се в центъра и с проломи по краищата, по които реките текът към морето... Мястото на легендарната гореща зона и жарки пясъци заема добре оросявана област, напомняща със своите пресноводни езера Северна Америка, а със своите горещи и влажни долини, джунгли и прохладни високи плата на Индия“''. По време на пребиваването си в Южна Африка Ливингстън се сприятелява с африканците. Той се отнася с тях като с равни, привлича ги със своята прямота и меко обръщение. Ненавижда робството, но вярва в това, че е възможно то да се смекчи и даже да се отмени в условията на колониализма.
| |||