Едуин Армстронг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Американски инженери, ползвайки HotCat
м Bot: Automated text replacement (-до тогава +дотогава)
Ред 37:
Като студент и по-късно като професор в Колумбийския университет Армстронг работи на тавана на родителите си в Йонкърс, Ню Йорк. Още като студент през 1913 г. Армстронг открива, независимо от [[Александер Майснер]], принципа на действие на т. нар. ''обратна връзка'' в радиотехническата верига и нейната роля за създаване на незатихващи хармонични трептения в нея. Така успоредно с осцилатора на германския учен започва използването и на този създаден от Армстронг.
 
Като използва създаването на решетъчен детектор с триодна радиолампа, разработва и предлага нов метод на радиоприемане - регенеративния. Създадения от него ''регенеративен радиоприемник'' се отличава по това от съществуващите до тогавадотогава схеми, че между анодната и решетъчната верига на решетъчния [[Детектор (радиотехника)|детектор]] е приложена регулируема индуктивна положителна обратна връзка. Благодарение на нея решетъчния детектор, наречен ''регенератор'', изпълнява и функцията на високочестотен усилвател, с което се увеличава чувствителността и избирателността на т. нар. регенеративен радиоприемник<ref name= "spiro">Пецулев, к.т.н. инж. Спиро. Радиоприемни устройства, Държавно издателство „Техника“, София, 1965, с. 10-11</ref>.
 
През 1922 г. Армстронг усъвършенства регенеративния приемник. В решетъчната верига на регенераторната лампа прилага спомагателно високочестотно напрежение от допълнителен генератор и прилага положителна обратна връзка по-силна от критичната. С новото схемно решение, наречено суперрегенеративен [[радиоприемник]], работната точка периодично се премествала върху ламповата характеристика, с което работата на суперрегенеративния приемник е по-стабилна от предишната схема, а чувствителността е значително по-голяма поради усилването, което достига до 10<sup>6</sup> пъти<ref name= "spiro">Пецулев, к.т.н. инж. Спиро. Радиоприемни устройства, Държавно издателство „Техника“, София, 1965, с. 10-11</ref>. Независимо от съвременните постиженията на радиоелектрониката, регенерация или усилване чрез положителни обратна връзка все още е в употреба и до днес.