Това е най-често срещаната в практиката сребърна сол. Получава се от сребро и HNO<sub>3</sub>:{{Br}} Ag+2HNO<sub>3</sub>⇔AgNO<sub>3</sub>+NO<sub>2</sub>+H<sub>2</sub>O.{{Br}}Представлява безцветни, ромбични нехигроскопични кристали, разтворими добре във вода и до някъдедонякъде в спирт, ацетон и пиридин. Водният му разтвор има неутрална реакция. Относителна плътност 4,35. Топи се при 208,5 ˚С. Познат е в две полиморфни форми с температура на превръщане 159,6 ˚С. Разтворимостта му във вода силно се увеличава с повишаване на температурата. При 100 ˚С в 100 cm<sup>3</sup> вода се съдържат 925 g AgNO<sub>3</sub>. При нагряване се разлага до нитрит, който при по-висока температура преминава в сребро:{{Br}} AgNO<sub>3</sub> ⇔ AgNO<sub>2</sub> + 1/2O<sub>2</sub>.{{Br}} Редукционно действашите вещества го превръщат в елементарно сребро. По тези причини, ако попадне върху кожата, я багри в черно. Полученото сребро при процеса 2Ag + Hg ⇔ Hg + 2Ag се разтваря в живак, като се образуват съединенията Ag<sub>3</sub>Hg<sub>4</sub>, Ag<sub>3</sub>Hg<sub>2</sub>, Ag<sub>3</sub>Hg, които като твърди образуват дървото на Диана. С KNO<sub>3</sub> образува двойна сол, докато с NaNO<sub>3</sub> – смесен метал. Популярно наименование на сребърния нитрат е „адски камък“. Намира приложение в галванотехниката, фотографията, при производство на огледала, в медицината за изгаряне на мъртви места, в козметиката за изкуствени „луни“ и др.
