Стефан Кнежевич: Разлика между версии

| име = Стефан КняжевичКнежевич

'''Стефан КняжевичКнежевич''' е [[Францискански орден|францисканец]], учен-теолог, Софийски архиепископ през XVII в. Неговото време е било най-бурно за българското католичество, поради [[Чипровското въстание]] от 1688 г., в което активно участие взема католическото население в Северозападна България.

Стефан Княжев или КняжевичКнежевич е роден през 1621 г. в Чипровци, роднина е на [[Петър Парчевич]].

На 1 март 1677 г. Стефан КняжевКнежевич е ръкоположен за Софийски архиепископ. По време на [[Чипровското въстание]] от 1688 г., той е бил болен във [[Влашко]], но не е бил безучастен към събитията от онова време. От там той се е свързал с Виена и иска помощ за въстаниците.<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/plovdiv.html СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОПИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ФИЛИПОПОЛИС (ПЛОВДИВ)]</ref>

Поради жестокото потушаване на въстанието хиляди католици са прогонени от родните си места във Влашко. В писмо от 8 май 1689 г., КняжевКнежевич пише, че [[Чипровци|Чипровец]] в края на 1688 г. е бил напълно разорен. В същото писмо пише за 7 свои братовчеди, отведени в плен и, че той е много загрижен да намери средства за да ги откупи. В друго писмо от 10 януари 1689 пише, че въпреки големият страх другите павликяни извън Чипровец не са пострадали.

През януари 1690 г., българските заселници във Влашко биват нападнати от татарите. Те не убивали и не отвеждали в плен, а само ограбвали всичко. Архиепископ КняжевичКнежевич, който бил в [[Търговище (Румъния)]] по това време, оставили само по бели гащи, без риза, като му взели всичко, дори и епископската мантия. От тук той избягва в [[Брашов]], от където моли Конгрегацията да го снабди с ново епископско облекло, за да може да изпълнява задълженията си.<ref name=":0" />

За всички трудности сполетели населението през този период се говори в един рапорт до пропагандата от [[Антон Стефанов|Антоний Стефанов]] - Никополски епископ от 5 март 1690 г. След много препятствия и страдания, КняжевичКнежевич успява да избяга в [[Трансилвания]] и се настанява в [[Херманщат]]. Там той бива радушно приет от генерал [[Фридрих Ветерани]] и заживява сравнително спокойно. Tой сменя фамилното си име на „Конти“.

Стефан КняжевКнежевич умира на 28 октомври 1691 г. в град [[Сибиу|Сибин]] ([[Трансилвания |Седмиградско]]), от там тялото му бива пренесено в Карлсбург и погребано в езуитската църква.

КняжевичКнежевич издействувал францисканската кустодия, основана в българските земи, да бъде въздигната в статут на религиозна провинция. Тя продължила да съществува още почти цял век и след чипровското разорение, обхващайки земи освен от Българско, още и във Влашко и Трансилвания, след което структурата била закрита.

{{СОРТКАТ: КняжевичКнежевич, Стефан}}