Разлика между версии на „Статуя на Свободата“

добавки по ен:
(добавки по ен:)
(добавки по ен:)
 
Въпреки първоначалния фокус върху елита, Френско-американският съюз успешно набира средства от различни кръгове на френското общество. Дарения правят ученици и обикновени граждани, както и 181 френски общини. Кампанията е активно подкрепена от политическите съюзници на Лабуле, както и от потомци на участниците във френския контингент в [[Американска война за независимост|Американската война за независимост]]. Не толкова идеалистично дарения правят и кръгове, надяващи се на американска подкрепа за френския проект за изграждане на [[Панамски канал|Панамския канал]]. Голямо дарение на мед – 58 от необходимите за изграждане на паметника 91 тона – прави индустриалецът и производител на метала [[Йожен Секретан]].{{hrf|Sutherland|2003|36}}
 
Макар плановете за статуята все още да не са завършени, Бартолди задвижва производството на главата и на дясната ръка, носеща факела, и работата в работилницата на „Гаже, Готие и С-ие“ започва.{{hrf|Khan|2010|126 – 128}} През май 1876 година Бартолди заминава за Съединените щати като член на френската делегация на Световното изложение и урежда огромна картина на статуята да бъде изложена в Ню Йорк като част от проявите по повод стогодишния юбилей на Съединените щати.{{hrf|Bell|1984|25 – 26}} Ръката на статуята пристига във Филаделфия едва през август, поради което не е включена в каталога на изложението и някои посетители не разбират напълно значението ѝ, наричайки я „колосалната ръка“ или „електрическата лампа на Бартолди“. На територията на изложението има няколко различни монументални скулптури, съревноваващи се за интереса на посетителите, сред които и [[Фонтан на Бартолди|огромен фонтан]], проектиран от самия Бартолди.{{hrf|Khan|2010|130}} Въпреки това ръката става популярна атракция в последните дни на изложението и посетителите се изкачват до терасата на факела, за да разглеждат от високо територията на изложбата.{{hrf|Harris|1985|49}} След нейното закриване, ръката е превозена до Ню Йорк, където е изложена на площада „[[Медисън Скуеър]]“ в продължение на няколко години, преди да бъде върната във Франция за сглобяването на цялата статуя.{{hrf|Harris|1985|49}}
 
При второто си пътуване до Съединените щати Бартолди говори за проекта с различни групи и настоява за създаване на американски комитети на Френско-американския съюз.{{hrf|Khan|2010|134}} Комитети за набиране на средства за основите и пиедестала са създадени в Ню Йорк, [[Бостън]] и Филаделфия.{{hrf|Bell|1984|30}} Нюйоркската група поема основната отговорност за набирането на средства от американска страна и често е наричана просто „Американския комитет“.{{hrf|Moreno|2000|94}} Сред неговите членове е деветнадесетгодишният [[Теодор Рузвелт]], бъдещ губернатор на Ню Йорк и президент на Съединените щати.{{hrf|Khan|2010|134}} На 3 март 1877 година, в последния си пълен ден като президент, [[Юлисис Грант]] подписва съвместно решение, което дава право на президента да приеме статуята, когато тя бъде предадена от Франция, и да избере място за нея. Президентът [[Ръдърфорд Хейс]], който поема поста на следващия ден, избира за място на паметника остров Бедлоу, който е предложен от Бартолди.{{hrf|Khan|2010|135}}
 
=== Изграждане ===
{{дребно|
* {{cite book | last = Bartholdi | first = Frédéric | authorlink = Фредерик Огюст Бартолди | year = 1885 | title = The Statue of Liberty Enlightening the World | work = North American Review | url = https://books.google.com/?id=p02VNP45RdsC&pg=PA42 | lang = en}}
* {{cite book | last = Bell | first = James B. | coauthors = Richard L. Abrams | year = 1984 | title = In Search of Liberty: The Story of the Statue of Liberty and Ellis Island | publisher = Doubleday & Co | location = Garden City, New York | isbn = 978-0-385-19624-6 | lang = en}}
* {{cite web | last = Blume | first = Mary | year = 2004 | date = July 16, 2004 | title = The French icon Marianne à la mode | publisher = The New York Times | work = nytimes.com | url = https://www.nytimes.com/2004/07/16/style/16iht-blume_ed3_.html | accessdate = 2011-10-12 | lang = en}}
* {{cite book | last = Bodnar | first = John | year = 2006 | contribution = Monuments and Morals: The Nationalization of Civic Instruction | editor1-last = Warren | editor1-first = Donald R. | editor2-last = Patrick | editor2-first = John J. |title = Civic and Moral Learning in America | publisher = Macmillan | url = https://books.google.com/?id=Drhn7XY1WrYC&pg=PA213 | isbn = 978-1-4039-7396-2 | lang = en}}