Уикипедия

Дойран: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Тавриана -> Тауриана
м Премахнати редакции на Алиса Селезньова (б.), към версия на Мико
Ред 14:
 
==История==
===Пеоните и ТаурианаТавриана===
[[Файл:Lake Doiran.jpg|мини|250п|Дойранското езеро]]
Първите засвидетелствани от античните автори обитатели на района около Дойранското езеро (в античността ''Празиас'' или ''Празиада'') са [[пеони]]те. [[Хипократ]] в [[5 век пр.н.е.]] пише, че страната около Празиас е гореща и блатиста и страда от много наводнения. Жителите и&#768; живеят в къщи от дърво и тръстика, построени в самата вода и използват лодки еднодръвки. [[Херодот]] също в [[5 век пр.н.е.]] казва в Пета книга на своята „История“, че пеоните около езерото Празиас, тогава заемащо почти цялата Дойранска котловина, са [[Полигамия|многоженци]] и живеят в [[наколно жилище|къщи върху наколни платформи]], до които се стига по един единствен тесен мост.<ref>[http://classics.mit.edu/Herodotus/history.5.v.html Херодот. История. Книга 5.]</ref> Дори в [[19 век]] сър [[Джон Лъбок|Джон Лъбок барон на Ейвбъри]] споменава, че [[Румелия (област)|румелийските]] рибари, живеещи около езерото Празиас живеят в дървени къщи, построени над водата, подобно на тези от времето на Херодот.<ref>Lubbock, John. 1865, Pre-historic Times, as Illustrated by Ancient Remains, and the Manners and Customs of Modern Savages. London: Williams and Norgate</ref>
 
Във [[2 век пр.н.е.]] на брега на Дойранското езеро вече има град, наречен ''[[ТаурианаТавриана]]'', споменат от [[Страбон]] в прочутата му „География“. Градът влиза в границите на [[Древна Македония|Македонската държава]], а след падането и&#768; е част от [[Римската империя]] и по-късно от [[Византия]]. ТаурианаТавриана е разположен в местността [[Топлец]], на северозападния бряг на езерото, където още в началото на [[20 век]] са открити много гръцки гробници и надписи.
 
===Средновековие===
След заселването на [[славяни]]те на [[Балканския полуостров]] някъде към IX век ТаурианаТавриана може би вследствие на епидемия от холера е изоставен и градът се премества няколко километра на юг на мястото на днешния Стар Дойран, като получава ново име '''Полин''' – име, което се използва от българското население до унищожението на града.<ref>[[Георги Трайчев|Трайчевъ, Георги]]. „Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 6: „Българит{{Уникод|&#x463;}} и сегашния градъ именуватъ ''П&#768;олинъ'', само турцит{{Уникод|&#x463;}} го наричатъ Дойранъ.“ Постепенно в началото на 20 век официалното турско име започва да измества българското в езика на неместните българи, точно каквото се случва и с [[Валовища]]/Демир Хисар, [[Ругуновец]]/Карасуле, [[Горно Върбени]]/Екши Су, [[Суровичево]]/Сорович, Пазар/[[Енидже Вардар]] и други селища.</ref> През Средновековието градът е на границата между [[България]] и [[Византия]] и често влиза ту в едната, ту в другата държава.
 
В [[1332]] година градът е завоюван от [[Сърбия|сръбския]] крал [[Стефан Душан]], а след разпадането на Душановата държава в [[1355]] година, Полин влиза в малкото феодално владение на [[Богдан (феодал)|Богдан]], чиято столица е крепостта [[Женско]] (Гинекокастрон). След разгрома на [[Вълкашин Мърнявчевич|Вълкашин]] и [[Иван Углеша|Углеша]] Мърнявчевичи от [[Османска империя|османските турци]] в [[Черноменска битка|битката при Черномен]] през [[1371]] година пътят към Македония е отворен и Полин е завоюван през зимата на [[1371]]/[[1372]] година от османския пълководец [[Евренос|Евренос бей]].
Ред 123:
 
===Възстановяване и съпротива срещу сръбската власт===
След разрушаването на града около 80 – 90 рибарски семейства в [[1919]] – [[1920]] създават ново селище на 5 километра на север в местността Топлец, в близост до основите на стария ТаурианаТавриана и го наричат Нов Дойран. Сръбската власт се опитва да колонизира района и създава с 29 сръбски семейства селото [[Сретеново]]. Постепенно хората започват да се завръщат и в стария град Дойран и по традиционни причини административният център е разположен в него, положение запазено и до днес. Така започва паралелното съществуване на двете силно свързани и като традиция, и като име, и като икономика населени места – вече селата Стар и Нов Дойран.
 
Дойранчани участват активно в съпротивата на [[ВМРО]] срещу новите сръбски окупатори. През [[1919]] година девет души от Дойран се подписват под Манифеста на македонските студенти до Великите сили за оставяне на [[Македония (област)|Македония]] в границите на [[България]].<ref>Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, БАН, 1988, стр. 157.</ref> Дойранчанецът Илия Бугарчев е сред основателите на [[Македонско студентско дружество Вардар|Студентското дружество „Вардар“]].<ref>Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, БАН, 1988, стр. 160.</ref> Дойранчаните [[Димитър Гюзелов]] и Йордан Сапунджиев са основатели и основни фигури в [[Македонска младежка тайна революционна организация|ММТРО]] и са осъдени на [[Скопски студентски процес|Скопския студентски процес]] през [[1927]] година,<ref>[http://www.promacedonia.org/kc/cyrn16_v.html Църнушанов, Коста. „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, УИ „Свети Климент Охридски“, София, 1992]</ref> а лидерът на ММТРО в Дойран Никола Чакъров и членът на организацията Борис Ангюшев са убити.<ref>Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, БАН, 1988, стр. 55.</ref><ref name="promacedonia1919">[http://www.promacedonia.org/mni/mni4_5.html Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г., МНИ, София]</ref>
Ред 170:
* Природонаучен музей с екземпляри от дойранската флора и фауна.
* [[Дойрански манастир|Дойранският манастир „Свети Партений Зографски“]], състоящ се от манастира „Света Мария Магдалена“, в който има храм посветен на руските светители новомъченици – царското семейство на цар [[Николай II (Русия)|Николай II Романов]] и малък храм „Свети Максим Изповедник и Свети Григорий Палама“.
* Развалините на ТаурианаТавриана в местността Тополец край Нов Дойран.
* В Дойран се провеждат фестивалите „[[Дойрански ръкувания]]“ и „[[Полински нощи и зори]]“.
 
==Етимология на имената==
* '''ТаурианаТавриана''' произлиза от [[старогръцки език|старогръцкото]] ταύρος (таурос), ''бик'', което възхожда към [[индоевропейски език|индоевропейското]] *teur- от корена *teu- ''дебел'', ''силен''.<ref>[http://digilander.libero.it/toponomastica/bruttium.html Toponomastica]</ref>
* '''Поленин'''/'''Полин''' има две алтернативни етимологии – българска, от [[Поле (земна форма)|поле]], т.е. ''полски град'', и гръцка, от πόλις, ''град''.<ref>Трайчевъ, Георги. „Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 6.</ref>
* '''Дойран''' произлиза от турската дума [[далян]], която означава ''място, богато на риба''.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дойран“.