|
| въоръжени сили =
| години на служба =
| звание = български военноморски [[офицер]], [[адмирал]]
| войсково поделение =
| командвания = [[Военноморски силиВМС на България|Военноморски Флотфлот]] на НРБ<br>[[Гражданска защита (държавно учреждение)|Гражданска отбрана]] на НРБ
| войни =
| битки =
}}
'''Бранимир Иванов Орманов''' е български висш военноморски [[офицер]], ([[адмирал]],) и военачалник.
Заема високи командни и ръководни длъжности: командващ [[Военноморски сили на България|Военноморския флот]], по-къснопосле заместник-началник на [[Генерален щаб на Българската армия|Генералния щаб]] на БНА, след това [[МНО|заместник-министър [[Министерство на отбраната|Министерството на народната отбрана]], инакрая началник на [[Гражданска защита (държавно учреждение)|Гражданската отбрана]] на [[Народна република БългарияНРБ]]. След излизането му в запас ставае председател на [[Национален океанографски комитет|Националния океанографски комитет]].
== Биография ==
=== Родители и детски години, 1914 – 1930 г. ===
Бранимир Орманов е роден на [[30 септември]] [[1914]] г. в град [[Омуртаг]]<ref>Тук,Източник за тук и за много други текстове: Биография на Бранимир Орманов, предоставена от сина му – Чавдар Орманов.</ref>. Родителите му са [[Иван Орманов]] и [[Ружа Орманова]],; Бранимир е третототяхното 3-то дете, има брат [[Пламен Орманов|Пламен]] и сестра Искра.
Ранното си детство прекарва в село [[Стражица]] (сега град), [[Велико Търново|Великотърновско]], където родителите му са учители.
Баща му [[Иван Орманов]] е всестранно надарена личност, голям педагог за своето време, от рано прегърнал социалистическата идея. Той е основател на [[БКП|партията]] в Стражица и е председател на кооперация „Освобождение“, чрез която се изпращат храни за гладуващите в Поволжието, ([[Съветски съюз|Съветския съюзСССР]]). За да организира предаването на храните на съветското правителство заминава за [[Одеса]], където посреща корабите. За революционната му дейност е уволнен отсъс учителска длъжностзабрана за цяла България да бъде учител. След [[Деветоюнски преврат|превратаДеветоюнския преврат]] от 1923 г.]] ставазаминава като политически [[емиграция|емигрант]] в [[СССР]]., Започвачийто животгражданин настава професионаленпод [[революционер]],името Михаил Горов. Той е [[публицист]], кооперативен деец, [[научен работник]] – крупен специалист по аграрните въпроси, [[доктор на икономическите науки]] в [[СъветскияСССР. съюз]],Паметта чийтоза гражданин] става под името [[Иван Орманов|Михаил Горов]]. В България се пази: паметтанегови запаметници [[Иванса Орманов]] –изградени в Стражица<ref>"Протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 81 от 26 март 1963 г. " – [http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3888---81--26--1963-- "Протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 81 от 26 март 1963 г."]</ref> и в Омуртаг<ref>[http://www.omurtag.bg/bg/aktualno_/parva_kopka_proekt_rzshiryavane_administrativen_centar Документ на Общинската администрация, Омуртаг "„Първа копка” по проект „Разширяване на административен център гр. Омуртаг ІІ-ри етап“]" от 06.08.2014 г. – http://www.omurtag.bg/bg/aktualno_/parva_kopka_proekt_rzshiryavane_administrativen_centar</ref> са изградени негови паметници, а училището в Стражица до септември [[1990]] г. носи неговото име<ref>„Образованието през вековете“ – [http://www.soustrajica.hit.bg/istoria.html „Образованието през вековете“]</ref>.
Ранното си детство Бранимир прекарва в село (сега град) [[Стражица]], [[Велико Търново|Великотърновско]], където родителите му са учители. 9-годишният Бранимир с майка си Ружа и сестра му Искра също емигрират в СССР през [[1923]] г., като пътуват с параход от [[Истанбул]] за [[Одеса]]. По-късно пристига и по-големият брат Пламен, завършил образованието си в [[Германия]].
=== Съветски съюз, 1923 – 1946 г. ===
==== Обучение във ВВМУ „Фрунзе“, 1930 – 1936 г. ====
През октомври [[1930]] г. под името '''Бранимир Михайлович Горов''', след като е учил в техникум по електротехника, е приет в подготвителните курсове на [[Висшето Военноморсковоенноморско училище „Фрунзе“]] в [[Ленинград]] (сега [[Санкт Петербург]]), което е приемник на [[Морския кадетски корпус]], възпитал много видни моряци, в това число и българи. По товаонова време в училището цари атмосферата на елитно [[военно учебно заведение]]училище. Високо се ценят високата обща и професионална култура, знаенето на чужди езици, (преди всичко английски), познаване на морската практика. През май [[1936]] г. Горов завършва военноморското училище като отличник и предсрочно е произведен в първо [[военно звание|офицерско звание]].
През май [[1936]] г. Горов завършва военноморското училище като [[отличник]] и предсрочно е произведен в първо [[военно звание|офицерско звание]].
==== Офицер в Балтийския флот, 1936 г. ====
Бранимир Горов започва офицерската си служба в [[Балтийски флот (Русия)|Балтийския ВМФ]], [[Кронщат]], назначен за [[щурман]] на [[подводница]] тип „Л“. В дивизиона подводни лодки инженер-механик е друг голямголемият българин – [[Гечо Кокилев]] (в СССР с името '''Георгий Кокулев'''<ref>„Подводники – жертвы „Большого террора“ конца 1930-х гг.“ – [http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0 „Подводники – жертвы „Большого террора“ конца 1930-х гг.“]</ref>), учил в [[ВВМУ|Морското машинно училище]] и завършил [[Военноморската академия]]<ref>Статията „Гечо Кокилев“ във Facebook – https://bg.wikipedia.org/wiki/Гечо_Кокилев</ref> в [[Ленинград]], при когото младият Горов е чест гост. Кокилев има бурна революционна биография – механик на партийната яхта „Иван Вазов“, участник в [[СептемврийскоСептемврийското въстание|септемврийското]] въстаниеот 1923-та годг.]], един от организаторитесъорганизатори на бунта и бягството на 43-та от о-в [[Света Анастасия (остров)|о-в Св. Анастасия]]. През втората половина на 1936 г. подводницата, на която служи щурманът Горов, е изпратена да помага на републиканското правителство на [[Испания]]. Но е върната от района на [[Датски проливи|Балтийските проливи]], понеже изходът на [[Гражданска война в Испания|войната в Испания]] е бил вече предрешен.
==== Репресиран от НКВД, 1936 – 1937 г. ====
Когато вълната на недоверието и [[голяма чистка|сталинските репресии]] обхваща и военните специалисти, [[Гечо Кокилев]], спасил се от полицейските куршуми в България, ще загине от куршум на [[КГБ]]. На [[10 септември]] [[1937]] г. и ст. лейт. Бранимир Горов е арестуван като „[[враг на народа]]“<ref>„Подводники – жертвы „Большого террора“ конца 1930-х гг.“ – [http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0 „Подводники – жертвы „Большого террора“ конца 1930-х гг.“]</ref>. Вината му е била, че имал приятел [[евреи]]н, чиито родители са в лагер, а и той също по-късно е [[арест]]уван. И офицераофицерът Бранимир Горов е [[арест]]уванарестуван, защото имал приятел „изменник на родината“ и го посещавал в дома му. И по кратката процедура Горов е осъден на смърт от „тричленката“. Половин година е в килията на смъртниците, но след това ненадейно е пуснат на свобода. Има различни версии за освобождаването му. Най-вероятната е, че за това е изиграла роля намесата на [[Георги Димитров]], който е бил близък с родителите на Бранимир Горов. Към този момент баща му вече е бил починал, но среща с Димитров си е извоювала майка му [[Ружа Орманова|Ружа]].
==== Отново във ВМФ СССР, 1938 – 1947 г. ====
Случайна среща с негов бивш командир от [[Ленинград]], състояла се в [[Москва]] през [[1938]] г., връща Бранимир Горов в строя като [[офицер]] от съветския военноморски флот. На [[27 юни]] [[1939]] г. той е назначен за [[преподавател]] по [[навигация]] и мореходна [[астрономия]] в [[КаспийскоКаспийското военноморско училище|Каспийското Военноморско Училище]]<ref>[http://www.kvvmku.ru/index.php?go=Page&id=16 „Апшеронский меридиан“], от Курочкин А. П., Татаренко В. Т., ГЛАВА 1 „У ИСТОКОВ“ – http://www.kvvmku.ru/index.php?go=Page&id=16</ref> в [[Баку]]. В този град Бранимир Горов се среща с жената, с която той ще бъде до края на дните си – [[Евгения Орманова|Евгения]], туктам се ражда и дъщеря им [[Елена Гиндева|Елена]].
На тази длъжност го заварва началото на [[война]]тавойната с [[Германия]]. Рапортите му за изпращане в действащия [[флот]] остават без последици. Той продължава да обучава офицери за [[кораб]]итекорабите. През [[1942]] г. е изпратен на курсове в [[Самарканд]], където се подготвя за изпълнение на задачи, свързани с посрещането и съпровождането на американските корабни [[конвой|конвои]], които доставят през [[Тихия океан]] помощи по договора „[[заем-наем]]“ за воюващия Съветски съюз. След курсовете той заминава за [[Далечен изток|Далечния изток]], където изпълнява такава задача.
През [[1943]] г. се завръща в [[Баку]] и продължава преподавателската си дейност в [[Каспийско военноморско училище|КВВУ]]. След вдигане на [[Блокада на Ленинград|блокадата на Ленинград]] в началото на [[1944]] г. и възстановяването на занятията във [[висшето военноморско училище „Фрунзе“]], неговата популярност на високо ерудиран, с подчертани качества на преподавател и педагог го отвеждат в това елитно училище за преподавател по [[навигация]] и [[астрономия]]<ref>„Подводники – жертвы „Большого террора“ конца 1930-х гг.“ – http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0</ref>. Но през [[1945]] г. е принуден по семейни причини да напусне [[Ленинград]] и да се премести да работи в [[Одеса]] – отново преподавател в съществувалото тогава [[Одеско военно-морско училище]].
През [[1946]] г. на кап.-лейт. Бранимир Горов е предложено, както и на много други българи-[[емиграция|политемигранти]], да се завърне в България за продължаване на службата си в [[Военноморски сили на България|Българските военноморски сили]]. Макар 23 години да е далеч от своята родина България, тя е оставила незаличими спомени в съзнанието му. И той не престава да мечтае да се завърне в нея. Животът му в емиграция в продължение на 16 години е изпълнен с непрестанен стремеж да израсне и се реализира в избрания от него път като добре подготвен морски командир и специалист. И затова той посреща с голяма радост разрешението да се завърне в България. В началото на [[1947]] г. се връща в България.
През есента на [[1948]] г. кап. II ранг Орманов е изпратен като [[експерт]]<ref>„THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949“ – http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf</ref> по морските въпроси от албанска страна в [[международния съд]] в [[Хага]], където се гледа [[Съдебно дело|дело]] за вината на [[Албания]] при подривяването на [[морска мина|мини]] през [[октомври]] [[1946]] г. на 2 ескадрени миноносеца на [[Великобритания]] в пролива до [[Корфу|остров Корфу]] („Saumarez“ G-12 и „Volage“ R-41) В продължение на половин година кап. II ранг Орманов защитава блестящо интересите на Република Албания, въпреки че се среща с непознати за него до този момент неща: непозната страна, морското [[международно право]], досега непознати немски морски мини и ред други неща, които затрудняват работата му. Съгласно думите на Орманов делото има благоприятен ход за Албания, „защото и аз като албанците бях честен.“ Неговата работа дава решителен принос за удовлетворителното решението на съда за Албания. Професионализмът на българския [[експерт]] е оценен от французина [[Пиер Кот]] (съдебен експерт, [[професор]] в правния факултет на [[Франция]], помощник на албанския официален представител в съда)<ref>„THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949“ – http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf</ref>, който заявява, „...това е първата победа на българският флот над флота на Великобритания...“. Заслугата му за благоприятния изход от процеса е оценена от Албания и албанското [[правителство]] награждава кап. II ранг Орманов с високия [[Орден (отличие)|орден]] „[[Скендербег]]“. Тази командировка продължава до пролетта на [[1949]] г.
След завръщането си кап. II ранг Орманов заварва извършванетоизвършване на реорганизация на военноморските сили, при която е закрита длъжността му началник щабна щаба на Черноморския флот е закрита. Той е назначен за командир на [[бригада]]та надводни [[кораби]] от Черноморския военен флот<ref>„Хора, пагони, лампази“, книга от Рангел Златков, военен журналист</ref>. По думите на адм. Орманов за него това е било поредното сериозно изпитание – без да е командвал кораб, в този момент му се поверява да ръководи бойната подготовка и да отговаря за бойната готовност не само на един кораб, а за цяло [[съединение бойни кораби]]. Тогава се поставя началото на водене на бойната подготовка по нови методи, което за командира на съединението изисква прелом в съзнанието и психиката му. И той преустроява дейността и мисленето си от офицер-изпълнител в офицер-ръководител.
В края на 1949 г. НЩначалникът на щаба на ВМФ кап. I ранг Валентин Паспалеев е наклеветен и арестуван. И следСлед поредната реорганизация на военноморския флот на [[12 декември]] [[1949]] г. Орманов е назначен за ВРИДвременно изпълняващ длъжността началник щабна ищаба, а през [[февруари]] [[1950]] г. му е присвоено званието [[капитан I ранг]]. Длъжността началник щабна щаба е важен етап в изграждането му като бъдещ командващ.
По товаонова време в щаба на флота се формират отделите и службите, създават се условия за неговото нормално функциониране, поставя се началото на водене на бойната подготовка по нови методи. Но не достигат подготвени кадри. В основните отдели и служби на щаба на флота получават назначения на отговорни длъжности наред скакто по-опитни офицери, така и току-що завършили НВМУ, чиято подготовка далеч не съответства на високите изисквания към длъжностите, които заемат. Наред с усилената работа в щаба и в поделенията на флота, те заедно със своя началник се учат и усвояват военно-морската наука и изкуство. И следПри първата голяма „чистка“ през [[1946]] г. ввъв цялатавъоръжените армия,сили на страната във флота не уволняват веднага останалите „[[царски„царски офицери]]“,офицери“ те са били– добре подготвени специалисти, текоито са уволнени последни в сравнение с другите видове [[Въоръженивъоръжени сили]]. Голяма роля за това играе и началниканачалникът на щаба на ВМФ, кап. I ранг Орманов, който разбира, че не е достатъчна верността към [[БКП|Партията]], за да се управляват кораби и сложното [[военно-морско оръжие]]. По-късно Орманов казва, че освен всичко друго, той се е учел и на [[обноски]] от тях. Неоценима тогава и в следващите години е помощта, която оказват съветските военно-морски специалисти – „съветниците“. Орманов неНе се стеснява да се учи и от своите подчинени, но и от своя командващ, участника в [[Гражданска война в Испания|испанскатаИспанската гражданска война]] кап. I ранг [[Кирил Халачев]].
==== Командващ Военноморския флот, 1950 – 1962 г. ====
Но вВ [[култ|култовските времена]] кап. I ранг Халачев е наклеветен, проверен от поредната комисия и снет от длъжност. ИПрез през [[юли]] [[1950]] г. Орманов приема изпълнението на длъжността командващ Военноморските сили на България, като е назначен на тази длъжност на [[088 август]] с.г. Месец по-късно му е присвоено званието [[контраадмирал]]. Това събитие се посреща с радост и задоволство от офицерския корпус на флота. Той е негов [[Флагман|флагман]] в продължение на 10 години. Контраадмирал Орманов поема с присъщото си чувство на висока отговорност новите задължения и съдбите на целия флот. За повишаване на своята подготовка за този висок пост адм. Орманов заминава в началото на [[декември]] [[1954]] г. във ВАК на [[Военноморската академия „Ворошилов“]] в [[Ленинград]] (днес [[Санкт Петербург]]), който завършва в края на [[януари]] [[1956]] г.
Като командващ ВМФ той счита за най-важни задачи укрепването му по пътя на нарастването на количествения и качествен състав на корабите, запазването на най-добрите специалисти, независимо от това, че е критикуван за „недостатъчен класово -партиен подход“. Но Орманов продължава да настоява за работа с така наречените „царски офицери“. Основно внимание адм. Орманов обръща на професионализма и високата подготовка на [[офицери]]те, [[старшини]]те и [[матроси]]те. През тези години ВМФ се попълва с нови кораби: новия [[ескадрен миноносец]] „Георги Димитров“, 2 бр. [[стражеви кораби]], нови [[противолодъчни кораби]], 3 бр. подводници тип „М“, торпедни катери ТМ-200 и други. През 1957 г. са доставени нови 8 бр. [[торпеден катер|торпедни катери]] пр. 123-К „Комсомолец“, а през 581958 г. [[подводница|подводниците]] са заменени с 2 бр. подводници пр. 613, като по този начин се възстановяват традициите на първите български подводничари. След получаването в българския ВМФ на най-големия и модерен за времето си кораб – ЕМ „Г. Димитров“, Орманов го посещава често и заедно с екипажа на кораба започва да го изучава. Той е бил изключително удовлетворен от присъствието на есминеца във ВМФ, защото само на кораб от такъв клас е възможно да се въплъти в пълна степен организацията на кораба в съответствие с [[Корабния устав]], това е мястото за пълно изграждане на морските офицери – строеви и механици, това е средата за изграждане и съхраняване на морските [[традиции]]. И кораб от такъв ранг е пригоден за „[[демонстрацията„демонстрация на флага]]“флага“ на една морска държава.
През [[1957]] г. е начело на групата офицери на ЕМ „Г. Димитров“ при [[поход]]апохода му до Албания с правителственатаправителствена [[делегация]], воденаначело отс [[министър-председател]]я [[Антон Югов]]. През [[1958]] г. на Бранимир Орманов му е присвоено званието [[вицеадмирал]]. Младият командващ твърдо отстоява интересите на флота, работи за неговото изграждане като боеспособен и балансиран вид ВС. Особено внимание се отделя на подготовката на военно-морските [[кадри]], за тяхното изграждане, развитие, усъвършенстване на подготовката им в курсове и [[военни академии]]. Под негово ръководство се изгражда нов съвременен военен флот, способен да посрещне достойно предизвикателствата на тогавашното време.
През септември [[1960]] г. е изпратен да учи в [[академиятаАкадемията на Генералния щаб на Съветската армия]] в [[Москва]]. Завършва я през [[1962]] г. със златен медал, като блестящо защитава [[дипломна работа|дипломната си работа]]. В нея той демонстрира отличните си познания не само по въпросите за провеждане на [[морска операция|морските операции]], но също и в управлението на взаимодействащите с ВМФ [[сухопътни войски]]. Ръководството на Академията му предлага да разшири работата си и да защити [[научна степен]]. Но от [[генераленГенералния щаб|ГЩ]] на [[БНА]] не му дават разрешение за това.
==== Заместник-началник на ГЩ-БНА, 1962 – 1973 г. ====
След завръщането си той е назначен за заместник -началник на [[генерален щаб|Генералния щаб]] на [[БНА]]. На тази длъжност са му възлагани редица отговорни сектори от работата на ГЩ, една отсред които е военно-научната и научно-техническата дейност в [[Българската армияБНА]]. Но всичкитеВсичките тези сектори са достатъчно далече от [[ВМФ]], което не му дава възможност за пълно прилагане на опита и знанията симу. Неизбежно това го тревожи и не позволява да изпитва пълно удовлетворение от своята дейност. И той винаги търси задачи, свързани с ВМФ.
==== Заместник-министър и началник на ГО, 1973 – 1983 г. ====
През [[1973]] г. е назначен за Заместникзаместник-министър Министърна внародната [[МНО]]отбрана и Началникначалник на „[[Гражданска отбрана|гражданската отбрана]]“, – отговорна работа и все пак още по-далеч от флота. Присвоено му е званието [[адмирал]]. Независимо от всичко тойЗалавя се залавя с жар да работи в новото направление, със свойствената си енергия той започва да усвоява новата за него [[специалност]]. Изучава националния опит, но усвоява и опита на други страни за опазване живота на хората при екстремни ситуации и по време на [[война]]. Завършва с отличие специален курс към [[Академията за Гражданскагражданска отбрана]] на [[СССР]] през [[1974]] г. Полага огромни усилия, за да подобри разяснителната работа за ролята и мястото на Гражданската отбрана на страната не само във [[война|военно]], но и в [[мир]]номирно време. По негово предложение се изгражда съвременна [[оперативна служба]] на щабаЩаба на Гражданскагражданската отбрана и са формирани щатните подразделения – първите редовни [[роти]] и [[батальон]]ибатальони на гражданска отбрана, за обучението на които полага големи грижи. Адм. Орманов отдели голямо внимание и на изграждането на развита [[комуникационна система]] за [[оповестяване]]. Голямо внимание отделя на формированията на гражданска отбрана в [[промишлените предприятия]]<ref>„90 години от рождението – Примерпример за всеотдайна служба на Отечеството“, вспв сп. „Военен глас“ № 10/2004 год</ref>. Лично присъства при ликвидацията на разрушенията в [[Свищов]] при [[Вранчанско земетресение|земетресението във Вранча]] през [[1977]] г. и отделя голямо внимание на извършването на анализ на причините, довели до разрушенията в града с привличане на специалисти от различни институти. Въз основа на този опит са направени анализи и разработени препоръки за допълнителни изисквания към строителството на сгради.
==== Председател на НОК, 1983 – 1985 г. ====
През 1983 г. адм. Орманов получава предложение от председателя на [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|ДКНТП]] [[Начо Папазов]] да поеме поста председател на [[Националния океанографски комитет]]. Той подава рапорт, излиза в [[запас]] и веднага получава назначението. Независимо от това, че тази длъжност е на [[обществени начала]], той се захваща за работа с особено желание и стръв, защото най-после неговата служебна дейност отново е свързана с морето. Прави огромни усилия за сплотяване на всички [[институти]] и [[организации]], свързани с морето, за обединяване на усилията им и постигане на най-добри резултати. Работи за установяване на контакти с други [[океанографски организации]] извън пределите на страната, за издигане престижа на българската [[океанографска наука]]. В същото време издава статии по въпросите на международното морско право. Негова заслуга е приемането на България за [[редовен член]] на [[Международната морска организация]] (IMO). През този период адм. Орманов работи активно за издигане нивото и статута на националните институти, работещи в областта на изследване на морето. Постоянните му връзки с [[Института по океанология]] и [[Геологическия институт]] на [[БАН]], [[Института по рибни ресурси]], [[Софийския университет]], ВМФ, [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]] с [[Параходство БМФ]] и други морски организации дава възможност да се концентрират усилията им за издигане на авторитета на България като морска държава и получаване на максимална изгода за икономиката на страната от използването на морските ресурси.
В това време адм. Орманов успява да постигне договореност с [[Норвегия|норвежката]] [[фирма ]] “GECO“''GECO'' за продажба на България на научно-изследователския кораб „Geco''Geco Kappa“Kappa'', брегови [[изчислителен център]] и методика за провеждане на морски геофизични изследвания на световно ниво за символичната сума от 3 милиона долара. Тази фирма в началото на 801980-те години провежда около 60% от световните морски геофизични изследвания. Изгодната за страната оферта не се осъществява поради неразбиране от страна на ръководството на страната. Въпреки всичко по настояването и със съдействието на адм. Орманов е закупен и преустроен през [[1984 ]] г.<ref> "[http://morskivestnik.com/compass/news/2009/062009/062009_59.html „Академик”: ЧЕТВЪРТ ВЕК ФЛАГМАН НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА НАУКА ",] – в сайта Морски Вестник – http://morskivestnik.com/compass/news/2009/062009/062009_59.htmlвестник</ref> за научна работа един кораб – [[научно- изследователскияизследователският кораб „Академик“ ]] за научна работа на [[Института по океанология]] на БАН, който плава и до днес. С неговото съдействие е започнато търсене и на изследователска [[подводница]] за нуждите на института, нокато такава подводница е закупена и въведена в действие през [[1987 ]] г.<ref> В сайта на Института по океанология „Фритьоф Нансен“: „Изследователска Подводница РС-8“ – [http://www.io-bas.bg/submursible_bg.html „Изследователска подводница РС-8“] – в сайта на Института по океанология „Фритьоф Нансен“</ref> ▼
Редицата проблеми, създавани през целия му живот в работата на Бранимир Орманов, нанасят сериозни удари по здравословното му състояние. След тежко боледуване год. адм. Бранимир Орманов почива на [[19 август]] [[1985]] г., малко преди своя 71-ви рожден ден. ▼▲В това време адм. Орманов успява да постигне договореност с [[Норвегия|норвежката]] [[фирма]] “GECO“ за продажба на България на научно-изследователския кораб „Geco Kappa“, брегови [[изчислителен център]] и методика за провеждане на морски геофизични изследвания на световно ниво за символичната сума от 3 милиона долара. Тази фирма в началото на 80-те години провежда около 60% от световните морски геофизични изследвания. Изгодната за страната оферта не се осъществява поради неразбиране от страна на ръководството на страната. Въпреки всичко по настояването и със съдействието на адм. Орманов е закупен и преустроен през [[1984]] г.<ref>"„Академик”: ЧЕТВЪРТ ВЕК ФЛАГМАН НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА НАУКА", в сайта Морски Вестник – http://morskivestnik.com/compass/news/2009/062009/062009_59.html</ref> за научна работа един кораб – [[научно-изследователския кораб „Академик“]] на [[Института по океанология]] на БАН, който плава и до днес. С неговото съдействие е започнато търсене и на изследователска [[подводница]] за нуждите на института, но такава подводница е закупена и въведена в действие през [[1987]] г.<ref>В сайта на Института по океанология „Фритьоф Нансен“: „Изследователска Подводница РС-8“ – http://www.io-bas.bg/submursible_bg.html</ref>
== Памет за адм. Бранимир Орманов ==
ЗаАдм. съжалениеБранимир тойОрманов напуска този свят твърде рано. А е бил личност, човек с главна буква, достоен да се помни, да се пише и говори за него. В паметта на поколения военни моряци, командири и редови остава светлият образ на флотоводеца, първият адмирал, получил заслужено висше военно звание от народнодемократичната власт. ▼▲Редицата проблеми, създавани през целия му живот в работата на Бранимир Орманов, нанасят сериозни удари по здравословното му състояние. След тежко боледуване год. адм. Бранимир Орманов почива на [[19 август]] [[1985]] г., малко преди своя 71-ви рожден ден.
Силно привързан към семейството си, адм. Орманов и съпругата му Евгения отглеждат 3 деца: Елена – актриса и кинорежисьорка, Чавдар – военноморски офицер и учен, Мирослава – художничка.
▲За съжаление той напуска този свят твърде рано. А е бил личност, човек с главна буква, достоен да се помни, да се пише и говори за него. В паметта на поколения военни моряци, командири и редови остава светлият образ на флотоводеца, първият адмирал, получил заслужено висше военно звание от народнодемократичната власт.
СилноСинът привързан към семейството си, заедно със съпругата си Евгения отглеждат 3 деца: Елена – артистка и кинорежисьор,им [[Чавдар – офицер и учен и Мирослава – художничка. Синът имОрманов]] продължава делото на баща си, което носи някаква утеха на адмирала: съветскияткато съветски гражданин [[Чавдар Орманов]] (покрай майка си) учи във [[Висшето военноморско училище по радиоелектроника „А.С. Попов“]] в [[Ленинград]], завършваи го завършва през [[1970]] г. и ставаСтава офицер отв съветския ЧерноморскиЧерноморския флот –на СССР, плава 3 години на БПК пр. 61 ([[големи противолодъчни кораби]]) проект 61<ref>Спомен на Мандель В[http://cruiser.Еpatosin.ru/story/mandel/index.html «О службе на БПК „Комсомолец Украины“] – http://cruiserспомени на В.patosinЕ.ru/story/mandel/index.html Мандель</ref>, два2 пъти излиза в [[Средиземно море]] на бойна служба. В края на [[1973]] с активната намеса на баща си и връзките му с командващия съветския ВМФ [[адмирал Горшков]] и министрите маршал [[Андрей Гречко]] и арм. ген. [[Добри Джуров]] ст. лейт. Чавдар Орманов със същото звание се завръща в България със същото звание и продължава службата си като дивизионен специалист в [[дивизион]] [[подводница|подводни лодки]]. Завършва военната си кариера като научен работник – отначало в научнияНаучния институт на ВМФ (филиал на [[ВНТИ]]Военния научно-технически институт, София), по-късно в Института за перспективни изследвания на отбраната. СегаПонастоящем доц. д-р кап. I ранг (р) Чавдар Орманов е преподавател и ръководител на катедра в [[Технически университет - ВарнаТУВ|Техническия университет]] във [[Варна]]<ref>Резюме на данните за Чавдар Орманов в сайта на ТУ-Варна – [http://www.tu-varna.bg/tu-varnakut/index.php?option=com_content&task=view&id=37&Itemid=29 Резюме на данните за Чавдар Орманов в сайта на ТУ, Варна]</ref>.
Основната ценност, която адмирал Орманов най-много е уважавал в хората, е добросъвестността. По негови думи тя е израз на преданост и вярност, на честност и трудолюбие, на справедливост и отговорност да формира човешкото достойнство. Не по-малко той е ценял професионализма и всеотдайността в работата. Ценял е много и доверието, което е израз на доброжелателност и на вяра в доброто начало у човека, подбужда към всеотдайност, енергична дейност, поражда добросъвестност и оптимизъм. Адм. Орманов винаги се е придържал към максимата, че всеки командир е длъжен да възпитава подчинените си преди всичко по принципа „Прави като мен“. Той е вярвал в хората, въпреки преживяното от него в СССР, често е повтарял „Който е изгубил доверие, той няма повече какво да губи.“ В течение на 10 години той е Командващ на ВМФ и единственият адмирал на България. Забележим отдалече със своята осанка, забележителен с вечната си доброжелателна усмивка, авторитетен, достъпен, достоен и уважаван. Начетеността му е била известна на всички негови колеги, всички знаят, че той чете много, но и е обичал да споделя прочетеното.
<references />
{{СОРТКАТ:Орманов, Бранимир}}
[[Категория:Български адмирали]]
[[Категория:Съветски офицери]]
[[Категория:Българи в Съветския съюз]]
[[Категория:Родени в Омуртаг]]
|
