Уикипедия

Време: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 213.240.252.251 (б.), към версия на D78md
форматиране: 13x тире-числа, 7x кавички, 6x тире, 2 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 27:
[[File:Greenwich clock.jpg|мини|Часовникът на Кралската обсерватория, Гринуич]]
Примитивни средства за измерване на времето за известни от дълбока древност.
 
Така например в [[Египет]] устройство, датиращо около 1500 пр.н.е. с форма на T-квадрат, измерва времето посредством сянката, която хвърля. „T“ на устройството е ориентирано в източна посока на сутринта. На обяд устройството бива завъртано, така че да може да хвърля сянка и във вечерните часове.<ref>Barnett, Jo Ellen ''Time's Pendulum: The Quest to Capture Time—from Sundials to Atomic Clocks'' Plenum, 1998 ISBN 0-306-45787-3 p.28</ref>
 
[[слънчев часовник|Слънчевите часовници]] използват [[гномон]] за да хвърлят сянка върху отбелязани знаци, които са калибрирани така, че да отбелязват всеки час. Слънчевите часовници отбелязват местно време.
 
Най-прецизните уреди за измерване на времето от древността са [[воден часовник|водните часовници]] (наречени още клепсидра). Един такъв е намерен в гроба на египетския фараон [[Аменхотеп I]] (1525–15041525 – 1504 пр.н.е.). Те могат да отчитат времето дори през нощта, но имат и недостатък, че изискват намесата на човек да регулира изтичането на водата. Древните гърци редовно са записвали всички астрономически наблюдения с възможно най-точно отчитане на времето. Арабските инженери правят няколко подобрения на водния часовник по време на средновековието.<ref>Barnett, ''ibid'', p.37</ref> През 11-и век китайците изобретяват първия механичен часовник със спусков механизъм.
 
[[Image:ChipScaleClock2 HR.jpg|thumb|left|[[Атомен часовник]]]]
[[пясъчен часовник|Пясъчният часовник]] използва струята на пясъка за отчитане на времето. Най-широка употреба намират в навигацията. Така например [[Фернандо Магелан]] използва 18 от тях на всеки кораб при околосветските си пътешествия (1522 г.).<ref>Laurence Bergreen, ''Over the Edge of the World: Magellan's Terrifying Circumnavigation of the Globe'', HarperCollins Publishers, 2003, hardcover 480 pages, ISBN 0-06-621173-5</ref> Ароматизирани пръчки и свещи са често използвани в църкви навсякъде по света за отчитане на времето. В манастирите в Европа по време на средновековието се използват водни и механични часовници.<ref>North, J. (2004) ''God's Clockmaker: Richard of Wallingford and the Invention of Time''. Oxbow Books. ISBN 1-85285-451-0</ref><ref>Watson, E (1979) "The„The St Albans Clock of Richard of Wallingford"Wallingford“. ''Antiquarian Horology'' 372- – 384.</ref> Голям напредък и значително подобрена прецизност бележат устройствата, изобретени от [[Галилео Галилей]] и особено [[Кристиан Хюйгенс]], който измисля часовника с [[махало]].
 
В миналото всеки час е отбелязван с някакъв звуков сигнал, обикновено камбани, които звънят толкова пъти, колкото е часа.
 
Големината днес на часовниците е различна - – от атомни часовници, ръчни часовници до часовници на кули. Те се задвижват от най-различни механизми - – [[гравитация]], [[пружина|пружини]], [[електричество]] и други и се регулират с различни устройства, едно от които е махалото.
 
[[Хронометър]]ът е вид часовник, предназначен за измерване на кратки периоди от време с много голяма точност. Името му идва от гръцката митология, по-точно богът на времето [[Хронос]]. Най-напред се използва при морската навигация и се нарича морски хронометър. С него се определя географската дължина с помощта на звездната навигация. [[Джон Харисън]] е първият, който постига желаната прецизност с тези уреди.
 
Днес най-точните устройства за измерване и отчитане на времето са [[атомен часовник|атомните часовници]], които могат да запазят точността си до секунда в продължение на милиони години.<ref>{{cite news |url=http://www.canada.com/vancouversun/news/story.html?id=e24ccfa7-44eb-40b7-8b67-daf8263569ff |title=New atomic clock can keep time for 200 million years: Super-precise instruments vital to deep space navigation |date=2008-02-16 |publisher=Vancouver Sun |accessdate=2008-02-16}}</ref> Те се използват за калибриране на други видове часовници и други видове устройства за отчитане на времето. От 1967 година насам Международната система единици използва за своята единица време - – секундата свойствата на [[Цезий|цезиевия]] атом. [[SI]] определя секундата като продължителността на 9 192 631 770 периода на лъчението, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на Цезий-133.
 
Днес, също така [[Глобална система за позициониране|Глобалната система за позициониране]] в съответствие с [[NTP]] (''Network Time Protocol'') може да бъде използвана за синхронизиране на всички системи, свързани с времето.
 
Около 2006 година, най-малката единица време, която е измерена директно е [[атосекунда]]та (10<sup>−18</sup> s) или 10<sup>26</sup> пъти времето на Планк.<ref name="bbcnews_2004">{{cite web |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/3486160.stm |title=Shortest time interval measured |publisher=BBC News |date=2004-02-25}}
Line 81 ⟶ 82:
| [[седмица]] || 7 дни||
|-
| [[лунен месец]] || 27.2–292 – 29.5 дни||
|-
| [[месец]] || 28–3128 – 31 дни||
|-
| [[тримесечие]] || 3 месеца||
Line 97 ⟶ 98:
| [[десетилетие]] || 10 години||
|-
| [[поколение]] || 17–2517 – 25 години ||средно
|-
| [[столетие]] || 100 години||
Line 120 ⟶ 121:
== Време във физиката и науката ==
=== Време в класическата механика ===
От времето на [[Исак Нютон]] до времето, когато [[Алберт Айнщайн]] напълно предефинира понятията свързани с време и пространство, времето е непрекъсната величина и се счита за „абсолютно“ и течащо еднакво за всички наблюдатели.<ref>Herman M. Schwartz, ''Introduction to Special Relativity'', McGraw-Hill Book Company, 1968, hardcover 442 pages, see ISBN 0882754785 (1977 edition), pp. 10- – 13</ref> Галилеевите трансформации предполагат, че времето тече еднакво във всички [[отправна система|отправни системи]]. Дори в [[квантова механика|квантовата механика]] времето остава външен неквантуван параметър. За основа на измерването се взима някаква периодична последователност на събития, която се установява като еталон за отчитане на времето. На този принцип е основана работата на часовниците.
 
Времето в класическата физика съществува само по себе си, отделно от пространството и каквито и да са материални обекти. То определя всички процеси в света. Независимо от тяхната сложност, тези процеси не оказват никакво влияние на хода на времето, поради което то се нарича абсолютно.<ref>Ньютон Исаак. Математические начала натуральной философии. — – М.: Наука, 1989. — – ISBN 5-02-000747-1, тир. 5000 экз.</ref>
Абсолютността на времето се изразява в инвариантността на уравненията на класическата механика относно Галилеевите преобразувания. Времето е еднородно и миналото, настоящето и бъдещето са равноправни и равнопоставени. Времето тече еднакво навсякъде, не може да бъде променено и образува континуум.<ref>Новиков, Игорь Дмитриевич „Куда течет река времени?“, М., „Молодая гвардия“, 1990, 238 с., ISBN 5-235-00805-7, тир. 100000 экз, гл. „Начало науки о времени“</ref><ref>Владимиров, Юрий Сергеевич „Пространство-время: явные и скрытые размерности“, М., „Наука“, 1989, 191 с., ISBN 5-02-000063-9, тир. 9200 экз, гл. 1 „Четырехмерное классическое пространство-время“</ref> Важно следствие от закона за еднородността на времето се явява [[закон за запазване на енергията|законът за съхранение на енергията]]<ref>Ландау, Лев Давидович, Лифшиц, Евгений Михайлович „Теоретическая физика“, т. 1, „Механика“, 5-е изд., стереотип., М., Физматлит, 2002, 224 с. ISBN 5-9221-0055-6, гл. 2 „Законы сохранения“, п. 6 „Энергия“</ref>. Уравненията на Нютон в класическата механика и тези на Максуел в класическата електродинамика не се променят при смяна на знака на времето, което значи че в тях времето е обратимо. В термодинамиката времето е необратимо благодарение на закона за нарастване на [[ентропия]]та.<ref name="StatPhys">Ландау, Лев Давидович, Лифшиц, Евгений Михайлович „Теоретическая физика“, т. V, „Статистическая физика“, 5-е изд., стереотип., М., Физматлит, 2002, 616 с. ISBN 5-9221-0054-8, тир. 3000 экз., гл. 1 „Основные принципы статистики“, п. 8 „Закон возрастания энтропии“</ref>
 
Line 130 ⟶ 131:
=== Време в теорията на относителността ===
[[Файл:Lorentz transform of world line.gif|мини|[[Лоренцови трансформации|Лоренцовите трансформации]] и представа за релативистка вселена]]
Айнщайн в своята [[специална теория на относителността]],<ref>A. Einstein, H. A. Lorentz, H. Weyl, H. Minkowski, ''The Principle of Relativity'', Dover Publications, Inc, 2000, softcover 216 pages, ISBN 0486600815, See pp. 37- – 65 for an English translation of Einstein's original 1905 paper.</ref> постулира, че [[скорост на светлината|скоростта на светлината]] във вакуум е постоянна величина с крайна стойност във всички отправни системи, които се движат праволинейно и равномерно една спрямо друга. Използвайки тази константа той синхронизира часовниците, като в резултат от това времето тече различно за различните наблюдатели в движение един спрямо друг. Той също така постулира, че
законите на природата са еднакви в такива отправни системи. От всичко това може да се направи заключението, че събитията, които са едновременни в една отправна система, може да не са едновременни в друга система, която се движи по отношение на първата. Ходът на времето зависи от движението на системата и по този начин времето и пространството стават взаимносвързани по особен начин ([[пространство на Минковски]]<ref>П. Бергман Загадка гравитации. М., 1969 г., 216 стр. с илл., тир. 58000 экз., „Наука“, гл. I Ньютоновская физика и специальная теория относительности, п. 5 Четырёхмерный мир Минковского, с 36- – 47.</ref>), което от своя страна води до [[Лоренцови трансформации|Лоренцовите трансформации]], които са математическата формулировка на тази зависимост. Лоренцовите трансформации показват, че разстоянията се скъсяват и интервалите от време се удължават, когато събитията се разглеждат в отправна система, която се движи спрямо отправната система, избрана за начална.<ref>Эйнштейн, Альберт и Инфельд, Леопольд Эволюция физики. Развитие идей от первоначальных понятий до теории относительности и квант. Пер. с англ., со вступ. статьёй С. Г. Суворова, ОГИЗ, Государственное издательство технико-теоретической литературы, Москва, 1948, Ленинград, тир. 20000 экз., гл. III „Поле и относительность“, п. „Время, пространство, относительность“, с. 167—180167 – 180</ref> Пространството и времето губят своята самостоятелност и стават страни на единния пространствено-времеви континуум.
 
Общата теория на относителността, опирайки се на принципа за еквивалентност на [[гравитация]] и [[инерция]], обобщава понятието ''четиримерно пространство на Минковски'' (където четвъртата ос е времето) в случай не неинерциална отправна система.<ref>Эйнштейн, Альберт и Инфельд, Леопольд Эволюция физики. Развитие идей от первоначальных понятий до теории относительности и квант. Пер. с англ., со вступ. статьёй С. Г. Суворова, ОГИЗ, Государственное издательство технико-теоретической литературы, Москва, 1948, Ленинград, тир. 20000 экз., гл. III „Поле и относительность“, п. „Общая относительность“ и др. п., с. 194—216194 – 216</ref>. Метричните свойства на пространство-време във всяка точка под влияние на гравитацията стават различни. Влиянието на гравитационното поле на свойствата на четиримерното пространство се описва с [[Метричен тензор|метричния тензор]]. В близост до масивни тела ходът на времето се забавя в точки с голям по абсолютна стойност гравитационен потенциал.<ref>Ландау, Лев Давидович, Лифшиц, Евгений Михайлович „Теоретическая физика“, т. II, „Теория поля“, 5-е изд., стереотип., М., Физматлит, 2002, 536 с. ISBN 5-9221-0056-4, тир. 2000 экз., гл. X „Частица в гравитационном поле“, п. 88 „Постоянное гравитационное поле“, с. 3343- – 343.</ref>
 
== Време във философията ==
Line 157 ⟶ 158:
|encyclopedia=The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Winter 2002 Edition)
|editor=Edward N. Zalta
|quote=The opposing view, normally referred to either as “Platonism„Platonism with Respect to Time”Time“ or as “Absolutism„Absolutism with Respect to Time,”“ has been defended by Plato, Newton, and others. On this view, time is like an empty container into which events may be placed; but it is a container that exists independently of whether or not anything is placed in it.
|accessdate=2008-01-18}}
</ref>
Line 171 ⟶ 172:
</ref> Това второ виждане, в традицията на [[Готфрид Лайбниц]]<ref name=Burnham>{{cite web
|url=http://www.iep.utm.edu/l/leib-met.htm#H7
|title=Gottfried Wilhelm Leibniz (1646- – 1716) Metaphysics - – 7. Space, Time, and Indiscernibles
|first=Douglas : Staffordshire University
|last=Burnham
|year=2006
|work=The Internet Encyclopedia of Philosophy
|quote=First of all, Leibniz finds the idea that space and time might be substances or substance-like absurd (see, for example, "Correspondence„Correspondence with Clarke,"“ Leibniz's Fourth Paper, §8ff). In short, an empty space would be a substance with no properties; it will be a substance that even God cannot modify or destroy.... That is, space and time are internal or intrinsic features of the complete concepts of things, not extrinsic.... Leibniz's view has two major implications. First, there is no absolute location in either space or time; location is always the situation of an object or event relative to other objects and events. Second, space and time are not in themselves real (that is, not substances). Space and time are, rather, ideal. Space and time are just metaphysically illegitimate ways of perceiving certain virtual relations between substances. They are phenomena or, strictly speaking, illusions (although they are illusions that are well-founded upon the internal properties of substances).... It is sometimes convenient to think of space and time as something "out„out there,"“ over and above the entities and their relations to each other, but this convenience must not be confused with reality. Space is nothing but the order of co-existent objects; time nothing but the order of successive events. This is usually called a relational theory of space and time.
|accessdate=2008-01-10}}
</ref>
Line 186 ⟶ 187:
|last=Mattey
|first=G. J. : UC Davis
|quote=What is correct in the Leibnizian view was its anti-metaphysical stance. Space and time do not exist in and of themselves, but in some sense are the product of the way we represent things. The are ideal, though not in the sense in which Leibniz thought they are ideal (figments of the imagination). The ideality of space is its mind-dependence: it is only a condition of sensibility.... Kant concluded "absolute„absolute space is not an object of outer sensation; it is rather a fundamental concept which first of all makes possible all such outer sensation."“...Much of the argumentation pertaining to space is applicable, mutatis mutandis, to time, so I will not rehearse the arguments. As space is the form of outer intuition, so time is the form of inner intuition.... Kant claimed that time is real, it is "the„the real form of inner intuition."“
|accessdate=2008-01-10}}
</ref><ref name=McCormick>
{{cite web
|title=Immanuel Kant (1724- – 1804) Metaphysics : 4. Kant's Transcendental Idealism
|url=http://www.iep.utm.edu/k/kantmeta.htm#H4
|work=The Internet Encyclopedia of Philosophy
Line 214 ⟶ 215:
Древните гърци вярват, че вселената има безкрайно минало, без начало. Древногръцките философи включително [[Парменид]] и [[Хераклит]] пишат есета за природата и същността на времето.<ref>Dagobert Runes, ''Dictionary of Philosophy'', p. 318</ref> Средновековните теолози и философи развиват концепцията, според която вселената има начало и ограничено минало. Те вярват в сътворението на света и единственото безкрайно и вечно нещо според тях е Господ, а всичко останало, включитено времето, е крайно.
 
Имануел Кант описва времето като интуиция, която ни помага да разберем света около нас.<ref name="kant">{{cite book |url=http://ebooks.adelaide.edu.au/k/kant/immanuel/k16p/k16p15.html |last=Kant |first=Immanuel |authorlink=Immanuel Kant |title=The Critique of Pure Reason, 2nd edition |year=1787}} translated by J. M. D. Meiklejohn, eBooks@Adelaide, 2004</ref> При него нито времето, нито пространството са веществени. Той ги разглежда като елементи на систематична умствена рамка, която е изградена на базата на нашия опит. Кант разглежда времето като фундаментална част от абстрактна структура, заедно с пространство и число, с помощта на които можем да установим последователността на събитията, тяхното времетраене и сравним движението на различните обекти.
 
[[Анри Бергсон]] вярва, че времето не е нито среда, нито умствена конструкция, но притежава времетраене.<ref>Bergson, Henri (1907) ''Creative Evolution''. trans. by Arthur Mitchell. Mineola: Dover, 1998.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Време“.