Георги Кирков (социалист): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
{{Депутат-България|11о=1|12о=1|16о=1|17о=1}}
}}
'''Георги Йорданов Кирков''', наричан '''Майстора''', е български публицист, парламентарист, политик (социалист) и профсъюзен деец.
==Младежки години==
Роден е в семейството на учител-[[Възраждане|възрожденец]]. Чичо на съпругата на българския военен деец генерал [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]]. До 1879 учи в родния си град, през тази година е приет в [[Южнославянски пансион|Южнославянския пансион]] на [[Тодор Минков (Лозенград)|Тодор Минков]] в град [[Николаев (град)|Николаев]], [[
Отначало се установява в [[Габрово]], от 1887 - в [[Търново]]. Там сътрудничи на списанията "Труд", "Искра", "Народен учител". През [[1888]] се мести в [[Русе]], където сътрудничи на списание "Развитие". В него за пръв път публикува свое произведение - повестта "Старият дъб". Отново през 1888 година работи като учител в село [[Подем|Мъртвица]] и в [[Плевен]]. Постъпва в школата за запасни офицери в родния си град и я завършва през [[1890]].
Line 33 ⟶ 34:
Като цяло, в дейността си в партията Георги Кирков се доказва като добър организатор, с неговата подкрепа израстват като дейци [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]], [[Антон Иванов]], [[Жеко Димитров]].
==Парламентарна
През [[1901]] Георги Кирков е избран за депутат от [[БРСДП]] от [[Сливен]]. Така той става вторият (след [[Янко Сакъзов]] през 1893 г.) депутат от социалистическа партия в българското [[Народно събрание]]. Както отбелязва Димитър Благоев - "''за пръв път в Народното събрание се чува социалистическа реч и се поставя работническия въпрос"''. На парламентарната трибуна Кирков се изявява като изключително умел оратор - ползва остра сатирична реч, с която осмива политическите си противници.
==Профсъюзна дейност==
Георги Кирков се изявява и като синдикален деец. С оглед на опита му в профсъюзната дейност в [[Австрия]], при основаването на [[ОРСС]] през [[1904]] е избран за негов секретар. Участва активно в организираните от съюза стачки. Обявява се против реформистките течения в синдиката.
==Международна дейност
Участва в работата на [[Щутгарт]]ския([[1907]]) и [[Копенхаген]]ския([[1910]]) конгрес на [[Втори интернационал]]. В Щутгарт се среща с [[Ленин]], което допълнително му повлиява да застане на марксистки позиции. През [[1909]] присъства като гост на конгресите на сръбската и на чешката социалдемократическа партия. През [[1917]] година присъства заедно с [[Васил Коларов]] на конгрес на [[Цимервалдската левица]] в Стокхолм. Там влиза в по-тесен контакт с болшевиките.
Line 45 ⟶ 47:
По време на XXII конгрес на [[БРСДП (т.с.)]] през [[1919]], на който тя се преименува в [[БКП (т.с.)]], е тежко болен, не успява да го посети и само изпраща поздравително писмо до делегатите. Скоро след това умира.
{{
[[Категория:
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]]▼
[[Категория:Български публицисти]]▼
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]]
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]]
[[Категория:
▲[[Категория:Български публицисти]]
[[Категория:Български поети]]▼
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]]
[[Категория:Възпитаници на Южнославянския пансион]]
[[Категория:Родени в Плевен]]
[[Категория:Починали в София]]
▲[[Категория:Български поети]]
| |||