Сила: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Преди Нютон: прамахнат неверен текст (природните закони не са предмет на църковната догматиката) Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м препратки; форматиране: 2x тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Сила|Сила (пояснение)}}
{{Класическа механика}}
'''Силата''' е [[физична величина]], основно понятие във [[физика]]та, мярка за взаимодействието между [[
| author = Feynman, R. P., Leighton, R. B., Sands, M.
| title = Lectures on Physics, Vol 1
Ред 9:
| title = An introduction to mechanics
| publisher = McGraw-Hill
| date = 1973}} {{икона|en}}</ref><ref name="uniphysics_ch2">''University Physics'', Sears, Young & Zemansky, pp. 18
| url=http://eobglossary.gsfc.nasa.gov/Library/glossary.php3?mode=alpha&seg=f&segend=h
| title=Glossary
Ред 41:
| title = The Principia Mathematical Principles of Natural Philosophy
| publisher = University of California Press | year = 1999 | location = Berkeley
| isbn = 0-520-08817-4}} This is a recent translation into English by I. Bernard Cohen and Anne Whitman, with help from Julia Budenz.</ref> </ref> Този закон е естественото продължение на схващането на Галилео, че постоянната [[скорост]] е свързана с липсата на резултатна сила. Нютон изказва предположението, че всеки обект с [[маса]] има вродена [[инерция]], която функционира като основно и естествено равновесно състояние за разлика от идеята на Аристотел за „естественото състояние на покой“. Това означава, че първият закон противоречи на Аристотелевото интуитивно убеждение, че някаква сила е необходима и е длъжна да поддържа обекта в състояние на постоянна скорост. Правейки покоя физически неразличим от ненулевата постоянна скорост, първият закон на Нютон свързва пряко инерцията с концепцията за
Например, по време на пътуване в движещ се автомобил с постоянна скорост, законите на физиката не се променят и са същите както в състояние на покой. Едно лице може да хвърли топката право нагоре във въздуха и да я хване, тъй като пада без прилагане на сила в посоката, в която превозното средство се движи. Това е вярно, въпреки че друго лице, което наблюдава движещите се превозни средства да минават край него, отбелязва, че топката следва параболичен път в посоката на движение на превозното средство. Това е инерцията на топката, свързана с постоянната скорост по посока на движение на превозното средство, топката продължава да се движи напред, макар че е хвърлена нагоре и пада надолу. От гледна точка на лицето в автомобила, превозното средство и всичко в него е в покой: светът извън колата се движи с постоянна скорост в обратната посока. Тъй като не съществува експеримент, който може да различи дали автомобилът е в покой или външният свят, двете ситуации се считат за физически неразличими. Инерцията е приложима еднакво добре както при постоянна скорост на движение, така и при покой.
Ред 66:
==== Трети закон ====
Третият закон на Нютон е в резултат на прилагането на [[симетрия]] към ситуации, в който силата може да се обясни с наличието на различни обекти. За два обекта (1 и 2), третият закон на Нютон гласи, че всяка сила, приложена към обект 1 благодарение на действието на обект 2 автоматично се придружава от сила, приложена към обект 2 дължаща се на действието на обект 1<ref>{{cite web |last=Henderson |first=Tom |title=Lesson 4: Newton's Third Law of Motion |work=The Physics Classroom |date=1996
:<math>\vec{F}_{1,2}=-\vec{F}_{2,1}.</math>
Ред 181:
:<math>\vec{\tau} = I\vec{\alpha}</math>
където
:<math>I</math> е [[Масов инерционен момент|инерционният момент]] на частицата
:<math>\vec{\alpha}</math> е [[ускорение#ъглово ускорение|ъгловото ускорение]] на частицата
| |||