Разлика между версии на „Наполеон I“

м
м (все пак най-напред е военачалник)
Вече диктатор, Наполеон променя из основи държавното устройство на страната. Вътрешната му политика се състои в укрепяването на личната му власт като гаранция за съхранение на резултатите от революцията: гражданските права, правото на поземлена собственост на селяните и др. За целта е създаден Гражданският кодекс ([[1804]] г.), останал в историята под името [[Наполеонов кодекс]]. Бонапарт също така провежда административна реформа през 1800 г., учредявайки институциите ''префект на департамент'' и ''субпрефект на окръг'', подотчетни на правителството. В градовете и селата се назначават кметове.
 
През същата година е учредена държавната [[Френска банка]] – за съхранение на златните запаси и емисиите книжни пари. До [[1936]] г., в системата на управление на банката, създадена от Наполеон, не настъпват сериозни изменения: управляващият и заместниците му се назначават от правителството, а решенията се взимат съвместно с 15–членното управително акционерно тяло – така се гарантира баланс между държавните и частните интереси. На [[28 март]] [[1803]] г. са премахнати книжните пари – платежна единица става [[Френски франк|франк]]ът, равен на петграмова сребърна монета и разделен на 100 [[сантим]]а.
 
За централизация на системата за събиране на данъци са създадени „Управление за пряко данъчно облагане“ и „Дирекция за експертно данъчно облагане“ (косвените данъци). Приел държавата в плачевно финансово състояние, Наполеон въвежда стриктни икономии във всички сфери. Нормалното функциониране на финансовата система е обезпечено със създаването на две противостоящи си една на друга, и в същото време сътрудничещи си, институции: Министерството на финансите и Министерството на хазната. Те са оглавявани от водещи за времето си финансисти – Годен и Молиен. Министърът на финансите отговаря за постъпленията в бюджета, а министърът на хазната дава подробен отчет за изразходването на средствата, като неговата дейност се проверява от [[Сметна палата]] със 100 държавни служители. Палатата контролира разходите на държавата, но не дава мнение за тяхната целесъобразност.
* [[Полуостровна война]] (Испано-португалска кампания) – [[1807]] – [[1814]] г.
* [[Война на Петата коалиция]] (Втора Австрийска кампания) – [[1809]] г.
* [[ОтечественаФренско-руска война (1812)|Руска кампания]] – [[1812]] г.
* [[Саксонска кампания]] – [[1813]] г.
* [[Война на Шестата коалиция]] (Битка за Франция) – [[1814]] г.
През 1809 г. Австрия отново е победена – в решаващата [[битка при Ваграм]], Наполеон понася големи загуби, но принуждава австрийците да отстъпят. Австрия губи редица владения в полза на Франция, Италия, Варшавското херцогство. Заедно с това, с цел да усили континенталната блокада, Бонапарт анексира Холандия, германските пристанища на Северно и Балтийско море – [[Любек]], [[Бремен]], [[Хамбург]]. Постепенно обаче се изострят френско-руските отношения, тъй като Русия по всякакъв начин се стреми да не спазва блокадата.
 
През [[1812]] г., след щателна подготовка, Наполеон провежда [[ОтечественаФренско-руска война (1812)|поход в Русия]]. Числеността на [[Великата армия]], при навлизането в Русия, е към 390 000 души, от които около 240 000 войници от всякакви народности. Множеството сражения, разтягането на линиите за снабдяване, както и все по–засилващото се партизанско движение, обаче бързо унищожават военните ресурси на французите. Пред стените на Смоленск те са вече под 200 000. През септември, след голямата [[битка при Бородино]], френският император влиза в изоставената Москва със силно обезкървена армия. В началото на зимата Наполеон решава да потегли на юг, но след кървавите сражения при [[Малоярославец]] и [[Вязма]] е принуден безславно да отстъпи и потегля обратно за Смоленск. Армията продължава да се топи – в резултат на действията на руската кавалерия, студа и глада. В Смоленск успяват да достигнат само около 50 000 французи и Наполеон решава да отстъпи зад пределите на Русия. Допълнително с френския император, от Смоленск потеглят обратно и около 30 000 небоеспособни ранени войници. При [[Краное]] френската армия е обхваната в клещи и дава много жертви – силно намалелите ѝ корпуси един след друг са почти унищожени. Последното сражение е при преминаването на река [[Березина]], където френската армия губи последните си боеспособни части.
 
Пробуждането на националностите (в Прусия, Италия), партизанските войни в Испания и Русия изправят Наполеон вече не само срещу крале, но и срещу народи. През 1813 г. той е принуден да воюва срещу цяла Европа.