Бедржих Сметана: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-и до днес +)
Ред 25:
В периода 1847 – 1856 година ръководи основаната от него музикална школа в Прага. До 1861 година работи като диригент и [[пианист]] в [[Гьотеборг]], [[Швеция]], откъдето се завръща в родината си заради болест на съпругата си. След нейната смърт, която преживява изключително тежко, за кратко време Сметана отново е в Швеция, но от 1863 година трайно се установява в Чехия, където развива активна дейност като композитор, музикален критик, диригент и общественик. През 70-те години на [[19 век]] го сполетява трагедията на [[Бетховен]] – Сметана постепенно губи [[слух]]а си, а през 1874 година е вече напълно глух. В началото на 1882 година започва да губи и разсъдъка си.
 
В творчеството си Сметана съчетава класическите и актуалните за времето си течения с богатството на [[народна музика|народната музика]]. Освен това той често се обръща като сюжет към традициите на чешкия [[фолклор]] и народен [[епос]]. Страстен поклонник на [[Франц Лист|Лист]], той желае да изтъкне, подобно на своя кумир, особеностите на [[славяни|славянската]] музика. Сметана е автор на няколко [[опера|опери]], сред тях „Далибор“ (1867), „Двете вдовици“ (1874), „Целувката“ (1876), които и до днес се поставят на световните оперни сцени. Най-известна обаче е операта му „Продадена невеста“ (1866), смятана за един от върховете в оперното творчество изобщо.
 
Сметана е автор и на 6 [[симфония|симфонични]] поеми с общото наименование „Моето отечество“(сред които изпъкват „Моята страна“ и, особено нейната част „Вълтава“, която съществува със собствена [[оркестрация]] и като самостоятелно произведение), [[музикален инструмент|инструментални]] и [[хор]]ови творби, на множество музикално-теоретични и критически статии.