Национален конвент: Разлика между версии

 

В областта на външната политика лидерите на Жирондата подхващат революционна пропаганда, обявявайки „мир на колибите, война на дворците“ ({{Lang-fr|paix aux chaumières, guerre aux châteaux}}). В същото време се появява концепцията за „естествени граници“ на Франция с граници по река Рейн, Алпите и Пиренеите. Обстановката се изостря след екзекуцията на краля през януари 1793 г. На 7 март Франция обявява война на Англия, а след това и на Испания{{sfn|Doyle|2002|p=199 – 202}}. Френската офанзива в Белгия застрашава британските интереси в Холандия, което води до създаването на [[Война на Първата коалиция|първата коалиция]] от европейски държави срещу Франция.

На 29 май делегати, представляващи тридесет и три парижки секции, формират въстанически комитет и на 31 май 1793 г. в Париж избухва въстание, което повтаря събитията от 10 август 1792 г. Хиляди въоръжени граждани настояват за арест на жирондинските водачи, за спешни мерки по отбраната и за гарантиране на цените на хранителните продукти. На 2 юни Конвентът е обграден от 80 000 въоръжени [[санкюлоти]]. След демонстративен опит на депутатите да излязат те се натъкват на въоръжени национални гвардейци, готови да открият огън и са принудени да се подчинят на натиска. Конвентът е принуден да приеме декрет за изваждането на 29 жирондинци от състава си{{sfn|Soboul|1975|309}}. Политическата власт преминава в лявото течение на якобинците – монтанярите, както и на подкрепящите ги парижки секции.