Български революционен централен комитет: Разлика между версии

През лятото на същата година избухва [[Въстание в Босна и Херцеговина (1875)|въстание]] в [[Босна]] и [[Херцеговина]], което подтиква ръководителите на БРЦК към идеята за незабавно организиране на въстание и в българските земи. Разгръща се активна дейност за неговата подготовка. По различни причини то избухва преждевременно през есента на 1875 г. и се ограничава само в [[Стара Загора|Старозагорско]], [[Шумен]]ско и [[Велико Търново|Търновско]] (известно е като [[Старозагорско въстание]] – 1875 г.). Неговият неуспех довежда до нова криза в Българския революционен централен комитет, в резултат на което Христо Ботев си подава оставката. Скоро след това и самият комитет се разпада.

 

 

 

Идеологически и практически наследници на БРЦК след Освобождението са [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] (бореща се след Берлинския конгрес от лятото на 1878 г. за освобождението на Македония и Одринско и присъединяването им към свободна България), [[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешната тракийска революционна организация]] (бореща се след Ньойския диктат от 1919 г. за освобождението на Беломорска Тракия и присъединяването ѝ към свободна България), [[Вътрешна западнокрайска революционна организация|Вътрешната западнокрайска революционна организация „Въртоп“]] (бореща се след Ньойския диктат от 1919 г. за освобождението на Западните покрайнини и присъединяването им към свободна България) и [[Вътрешна добруджанска революционна организация|Вътрешната добруджанска революционна организация]] (бореща се от 1923 г. за освобождението на Северна и Южна Добруджа и присъединяването им към свободна България).