Черкези: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен: |
|||
Ред 1:
{{обработка|форматиране, неутрализиране}}▼
{{етническа група|
|група=
|картинка=
|брой= над 150 000
Line 8 ⟶ 6:
{{България}}: 367 (2001)<br>
|религии=[[сунити]]
|езици=[[черкезки език|черкезки]]
|сродни=[[абхази]], [[кабардинци]], [[чеченци]]
}}
'''Черкезите''' (самоназвание: ''адиги'' или ''адъга'') са [[Кавказки народи|кавказки]] [[Етническа група|народ]],<ref>{{citation | title = One Europe, Many Nations: A Historical Dictionary of European National Groups | publisher = Questia Online Library | date = 25 August 2010 | page = 12}}</ref> произлизащ от областта [[Черкезия]], като основната част от него е изселена оттам по време на проведения от [[Русия]] [[Черкезки геноцид]] след завършилата през 1864 година [[Кавказка война]].
Преди геноцида черкезите се разделят на 12 подгрупи – [[абадзехи]], [[бесленеевци]], [[бжедуги]], [[хатукайци]], [[кабардинци]], [[мамхеги]], [[натухайци]], [[шапсуги]], [[темиргоевци]], [[убъхи]], [[егерукаевци]] и [[жанеевци]].<ref>{{citation | last = Gammer | first = Mos%u030Ce | title = The Caspian Region: a Re-emerging Region | place = London | publisher = Routledge | year = 2004 | page = 67}}</ref> Съвременните руски преброявания разглеждат черкезите като четири обособени етноса – кабардинци, адигейци, черкези и шапсуги.<ref name="RussiaCensus">{{cite web|format=XLS|url=http://www.perepis-2010.ru/results_of_the_census/tab5.xls|script-title=ru:Всероссийская перепись населения 2010: Национальньый состав населения Российской Федерации: Численность лиц, указавших соответствующую национальную принадлежность|trans-title=All-Russian Population Census 2010: National composition of the population of the Russian Federation: Number of persons who indicated their ethnicity|language=ru|publisher=[[Russian Federal State Statistics Service]]|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20120424000000/http://www.perepis-2010.ru/results_of_the_census/tab5.xls|archivedate=24 April 2012}}</ref>
Повечето черкези са [[мюсюлмани]] [[сунити]].<ref>{{cite web |url=http://sreda.org/arena |title=Главная страница проекта 'Арена' : Некоммерческая Исследовательская Служба СРЕДА |publisher=Sreda.org |accessdate=20 August 2013}}</ref> Те говорят [[Черкезки езици|черкезки]], [[кавказки езици|кавказки език]] с три основни диалекта и множество поддиалекти. Според руските преброявания в историческа Черкезия днес живеят около 700 хиляди черкези.<ref name="RussiaCensus"/> Броят на потомците на изселените черкези, частично асимилирани в местните етноси, се оценява на около 3,7 милиона души.<ref name="UNPO Yearbook 1997">{{cite book |author=[[Unrepresented Nations and Peoples Organization]] |editor1-last=Mullen |editor1-first=Christopher A. |editor2-last=Ryan |editor2-first= J. Atticus |title=Yearbook 1997 |url=https://books.google.co.uk/books?id=yiesQNB3SAMC&lpg=PP1&dq=UNPO%20yearbook&hl=en&pg=PA67#v=onepage&q=over%20two%20million%20Circassians%20live%20in%20Turkey&f=false |location=The Hague |publisher=Kluwer Law International |pages=67 – 69 |date=1998 |isbn=90-411-1022-4}}</ref> От тях към 2 милиона живеят в [[Турция]], а около 300 хиляди в други страни от [[Близък Изток|Близкия Изток]], главно [[Сирия]] и [[Йордания]].
== История ==▼
▲{{обработка|форматиране, неутрализиране}}
Наименованието
През 1820 г. руската външна политика на император Александър I е насочена към постепенно овладяване на Северен Кавказ. Това предизвиква ожесточена съпротива на местните народи, в това число и черкезите, които се обединяват във военни съюзи и водят сражения с руски редовни части. Избухналата [[Кавказка война]] (1817
▲==История==
▲Наименованието "черкез" вероятно произлиза от "керкет", с което древногръцките автори са наричали населението, живеещо по североизточното крайбрежие на Черно море. Съвременна Черкезия е заселена от адигски племена през V-VIII век. През XII-XIII век част от адигите се заселват по поречието на река Терек, основавайки княжествата на Голяма и Малка Кабарда.
По силата на двустранно сключен договор, Османската империя поема задължението по настаняването на кавказките изселници на територията на империята, а Руската империя в замяна на това приема християни, главно българи, които заселва в степите на днешна Украйна. Всъщност процесът на изселвания от Кавказ към тогавашна Турция започва след Кримската война от 1854 г. и продължава с различна интензвиност до 1864 г. и малко след това. Най-многочислени са изселническите вълни при [[Черкезки геноцид|Черкезкия геноцид]] през периода 1864
▲През 1820 г. руската външна политика на император Александър I е насочена към постепенно овладяване на Северен Кавказ. Това предизвиква ожесточена съпротива на местните народи, в това число и черкезите, които се обединяват във военни съюзи и водят сражения с руски редовни части. Избухналата [[Кавказка война]] (1817-1864 г.) продължила почти 50 години, е изключително кръвопролитна. Въпреки добрата организираност и силният фанатизъм адигите не успяват да постигнат победа. На 21 май 1864 г. войната е официално прекратена, а клаузите на мирния договор са неприемливи за кавказците, които трябва да се изселват в равнинни райони и да започнат нов начин на живот.
▲По силата на двустранно сключен договор, Османската империя поема задължението по настаняването на кавказките изселници на територията на империята, а Руската империя в замяна на това приема християни, главно българи, които заселва в степите на днешна Украйна. Всъщност процесът на изселвания от Кавказ към тогавашна Турция започва след Кримската война от 1854 г. и продължава с различна интензвиност до 1864 г. и малко след това. Най-многочислени са изселническите вълни при [[Черкезки геноцид|Черкезкия геноцид]] през периода 1864-1867 г.
Високият брой на бежанците създава силни затруднения на османските власти по разселванията на кавказците. Допълнителен проблем се оказва липсата на достатъчен брой плавателни съдове за транспортиране на хората през Черно море, както и липсата на нормални хигиенни условия и медицинско обслужване. Много от кавказците не разполагат с храна, хилядии семейства боледуват и мнозина от тях умират по пътя. Поради превишаване на нормата за допустимия товар, много от корабите потъват на дъното заедно с екипажите и пътниците.
Високата порта взима решение за концентриране на черкезките бежанци в християтнските провинции на империята и основно: България, Македония, днешните части на Молдова, Румъния, Сърбия /района на Цариброд, Ниш и Лесковац/, Косово и част от Северна Гърция. В районите на разселване на черкезите, местното
== Източници ==
<references />
== Вижте също ==
| |||