Домициан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 62:
 
На източните граници на империята, войските на Рим също претърпяват неуспех. Те се опитват да завладеят проходите към брега на [[Каспийско море]], но са отблъснати от кавказките племена в дн. [[Азърбайджан]]. Тези военни неудачи подкопават авторитета на Домициан и през [[89]] г. [[легион]]ите провъзгласяват за император легатът на провинция [[Долна Германия]] – [[Луций Антоний Сатурнин|Антоний Сатурнин]]. Въпреки, че по стечение на обстоятелствата потушава този бунт без да се стигне до стълкновение, Домициан знае, че много от сенаторите са съпричастни със Сатурнин и са против него.
 
 
===Заговор===
В последните години принципатът на Домициан приема облика на безмилостна тирания и буди всеобща ненавист. Започвайки масови екзекуции, в края на управлението си Домициан е обзет от клинична [[параноя]], дотолкова че според Светониевите словоизлияния поставя огледала навсякъде в императорския дворец, за да вижда всичко зад гърба си, а и убива мнозина знатни поради неоснователни и нелепи съмнения. Жертва стават дори и членове на императорската фамилия – консулите [[Тит Флавий Сабин (консул 82 г.)|Флавий Сабин]] в 82 г., [[Тит Флавий Клемент (консул 95 г.)|Флавий Клемент]] в 95 г. и други. Единствената вярна опора на императора остават войниците, които получават увеличение на заплащането.
 
През септември 96 г. Домициан става жертва на [[заговор]] в собствения си [[дворец]], организиран от неговите врагове в [[Сенат]]а, Стефан (управителят на покойната [[Юлия Флавия]]), членове на преторианската гвардия и императрица [[Домиция Лонгина]]. Според слуховете императорът знае от астрологични предсказания, че ще умре около обяд. По тази причина той не почива по това време на деня. В своя последен ден, Домициан е неспокоен и няколко пъти пита слугата си колко е часа. Момчето е посветено в заговора и го излъгва, че фаталният момент е минал. Успокоен императорът отива при своето бюро за да подпише няколко [[декрет]]а, когато е нападнат и намушкан осем пъти от Стефан. Когато римският Сенат разбира за убийството на Домициан, издава декрет да бъдат унищожени всички негови изображения, а името му било осъдено на проклятие („[[Damnatio memoriae]]“). Домициан е наследен от един от най-старите сенатори – [[Нерва|Марк Кокцей Нерва]], първият от „[[Петимата добри императори]]“.
[[File:RomaPalatino&CircoMassimo.JPG|265px|thumb|Останки от [[Циркус Максимус]] и двореца на Флавиите в Рим]]
 
Домициан е наследен от един от най-старите сенатори – [[Нерва|Марк Кокцей Нерва]], първият от „[[Петимата добри императори]]“.
 
За Домициан поетът [[Марк Валерий Марциал|Марциал]] написва:
Line 76 ⟶ 74:
 
===Галерия===
[[File:RomaPalatino&CircoMassimo.JPG|265px|thumb|Останки от [[Циркус Максимус]] и двореца на Флавиите в Рим]]
<gallery widths="220px">
Image:Campus Martius - Odeum of Domitian.jpg|[[Одеон на Домициан]] (макет)