Георги Йорданов (БЗНС): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
Fix: водещ интервал в препратка редактирано с AWB
Ред 7:
{{Депутат-България|6в=1|19о=1|20о=1}}
}}
'''Георги Йорданов Илчев''' ([[1 март]] [[1878]] – [[23 декември]] [[1950]]) е български политик, един от дейците на [[ Българския земеделски народен съюз ]]. Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството ([[1931]] – [[1932]])
 
== Ранни години ==
Ред 20:
На проведения конгрес на БЗНС през 1919 г. Георги Йорданов държи една впечатлителна и обаятелна реч. Именно тази му реч, заедно с неговата представителна фигура с абата и потурите не остават незабелязани от [[Александър Стамболийски]]. Земеделския трибун възкликва, след като изслушва речта на дядо Георги – „Ето това е нашият Цицерон“. Така Георги Йорданов се отличава и успява да достигне до ръководните постове в БЗНС. На проведените избори през 1920 г. той отнов се канидатира за народен представител в Струмишка околия и е избран. През цялото управление на Стамболийски, той остава в Македонския край, където успява да възстанови редица тамошни дружби и да съдружи селяните. След преврата на [[9 юни]] [[1923]] г., когато е свален и убит Стамболийски, той е арестуван и прекарва до 1926 г. в Пазарджишкия затвор.
 
== Създаване на [[ БЗНС Врабча 1 ]] и участие в правителството на Народния блок ==
На 21 декември 1926 г. се поставя началото на [[БЗНС Врабча 1]] Георги Йорданов заедно с [[Димитър Гичев]], [[Константин Муравиев]] е в основата на новата земеделска организация. Георги Йорданов е определен за редактор на в-к „Сеяч“. Постепенно тази нова земеделска партия придобива масовост в обществените среди.